О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 10.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2810/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД – [населено място], срещу определение № 179 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 764/2018 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане молбата на „Първа инвестиционна банка” АД с вх. № 17686/12.12.2017 г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила определение № І-2105/30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 1567/2017 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата, с която е поискана отмяна на определение за разноските по чл.248 ГПК, противоречи на закона и на практиката в определение № 15 от 07.02.2011 г. по т. д. № 85/2011 г. на ВКС, І т. о. Излага доводи, че определението по чл.248 ГПК подлежи на отмяна чрез извънинстанционния способ на чл.303 и сл. ГПК, тъй като разрешава материалноправен спор за разпределение на съдебните разноски и се ползва със сила на пресъдено нещо, а освен това не съществува друг процесуален ред за защита на страните срещу неговите последици.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника А. Й. Й. от [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и съответстващо на константната практика на ВКС по приложение на чл.303 и сл. ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 764/2018 г. е образувано пред Върховния касационен съд по молба на „Първа инвестиционна банка” АД за отмяна на определение № І-2105 от 30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 1567/2017 г. на Бургаски окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановено по същото дело определение № І-1567/2017 г. в частта за разноските. Отмяната на определението е обоснована с основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК – нарушено право на молителя за участие в производството по чл.248 ГПК.
С обжалваното определение състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е оставил молбата за отмяна без разглеждане, след като е преценил същата за процесуално недопустима. Съдебният състав е изложил мотиви, че определението на Бургаски окръжен съд, с което е разпределена отговорността на страните за разноски в производството по ч. гр. д. № 1567/2017 г., не разрешава спор за материално право и не поражда сила на пресъдено нещо. С оглед на това е направил извод, че определението не е от категорията съдебни актове, по отношение на които е приложимо извънинстанционното производство за отмяна по Глава двадесет и четвърта на ГПК.
Определението е правилно.
Отмяната на влязло в сила решение по реда на Глава двадесет и четвърта ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на съдебни решения, които са неправилни поради наличие на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания. Съгласно Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по отношение на които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които по своята същност са приравнени по правни последици на влезли в сила решения, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Силата на пресъдено нещо на решението се разпростира само по отношение на спорното материално право, което е предмет на делото и е индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. По изключение отмяната по чл.303 и сл. ГПК е приложима и по отношение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, с което законът свързва забрана за пререшаване на въведения с иска правен спор /чл.233 ГПК/.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на правния спор, но не е част от спорния предмет на делото, поради което не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението. Независимо, дали съдът се е произнесъл по разноските със самото решение /което в частта за разноските има характер на определение/ или с определение по чл.248 ГПК, актът за разноските не се ползва със сила на пресъдено нещо и не попада в приложното поле на извънинстанционното производство за отмяна, уредено в Глава двадесет и четвърта на ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС – напр. определение № 35/11.02.2013 г. по т. д. № 28/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 136/27.06.2013 г. по т. д. № 1809/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 664/08.10.2013 г. по ч. т. д. № 3496/2013 г. на ВКС, І т. о., определение № 16/20.01.2014 г. по т. д. № 3257/2013 г. на ВКС, І т. о., и др. Цитираното от частния жалбоподател определение № 15/07.02.2011 г. по т. д. № 85/2011 г. на ВКС, І т. о., в което като подлежащ на отмяна съдебен акт е посочено определението на съда по чл.192, ал.4 ГПК (отм.), аналогичен на чл.248 ГПК, съдържа изолирана съдебна практика, която не се споделя от настоящия състав на ВКС. Неприложимостта на производството за отмяна към акта на съда за разноските обуславя недопустимост на молбата за отмяна на същия акт, както правилно е приел съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, в обжалваното с частната жалба определение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 179 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 764/2018 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :