О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София 25.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 749 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „И. В.” Е. гр. Р.,чрез процесуалните му представители – адвокатите Р. и Н. против решение № 355 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 204 по описа за 2008г. на Великотърновски апелативен съд,с което е частично отменено решение № 6 от 11.02.2008г. по гр.д. № 201/2005г.на Русенски окръжен съд в частта,в която са уважени първоначално предявените искове за разликата им до дължимите общо 86 082.30лв.до присъдените им общо 87 084лв. и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС от ищците Е. К. Р.,М. Д. Р.,Е. К. П. и В. К. И. против „И. В.” Е. гр. Р. за обезщетение за лишаване от ползване на 34 броя съсобствени сгради за периода 8.03.2002г.-8.11.2005г.за разликата между дължимите 10 251.48лв.за ищеца Е. К. Р. и присъдените му 10 371лв,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 2.12.2005г.,за разликата между дължимите 55 327.86лв.в СИО за ищците Е. К. Р. и М. Д. Р. и присъдените им 55 971лв,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 2.12.2005г., за разликата между дължимите 10 251.48лв.за ищцата Е. К. П. и присъдените й 10 371лв,ведно със законната лихва върху тази разлика, за разликата между дължимите 10 251.48лв.за ищцата В. К. И. и присъдените й 10 371лв,ведно със законната лихва върху тази разлика,отменено е решение № 6 от 11.02.2008г. по гр.д. № 201/2005г.на Русенски окръжен съд в частта,в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава и вместо това е постановено друго,с което е осъдено „И. В.” Е. гр. Р. да заплати сумата от по 2 324.53лв.на ищците Е. К. Р.,Е. К. П. и В. К. И. и от 12 546.72лв.на Е. К. Р.,М. Д. Р. при условията на СИО, отменено е решение № 6 от 11.02.2008г. по гр.д. № 201/2005г.на Русенски окръжен съд в частта,в която насрещните искове с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за направени необходими разноски за поддръжката и опазването на процесния съсобствен имот в периода 2002-2005г. и вместо това е постановено друго,с което е осъден Е. К. Р. да заплати на „И. В.” Е. гр. Р. още сумата,представляваща разлика между 153.93лв.,присъдена с първоинстанционното решение и сумата от 1 000лв., осъдени са Е. К. Р. и М. Д. Р. да заплатят солидарно на „И. В.” Е. гр. Р. още сумата,представляваща разлика между 825.38лв.,присъдена с първоинстан-ционното решение и сумата от 8 000лв., осъдена е Е. К. П. да заплати на „И. В.” Е. гр. Р. още сумата,представляваща разлика между 153.93лв.,присъдена с първоинстанционното решение и сумата от 1 000лв. и е осъдена В. К. И. да заплати на „И. В.” Е. гр. Р. още сумата,представляваща разлика между 153.93лв.,присъдена с първоинстанционното решение и сумата от 1 000лв. В останалата част решението на районния съд е оставено в сила и са присъдени дължимите разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се най-общо е посочил нормата на чл.280 ал.1 от ГПК- без да е конкретизирал някое от посочените в нея три основания. Пред вид на обстоятелството,че към жалбата са приложени две решения на ВКС-№ 129 от 30.06.1986г.на ОСГК и №2027 от 2.08.1979г.по гр.д. № 390/79г.на І г.о.,както и две решения на Русенски окръжен съд- № 175 от 5.04.2005г.по гр.д. № 206/05г. и № 718 от 16.09.2005г.по гр.д. № 726/05г. –настоящият съдебен състав приема,че доводът на касатора е,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е налице спор,решаван противоречиво от съдилищата- чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Липсва и изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Изброените въпроси-относно това-налице ли е съсобственост, ползва ли се общата вещ само от един съсобственик,ползва ли същия от общата вещ повече от правата си,има ли искане от другия съсобственик за ползване и има ли покана за ползване от ползващия към неползващия-съдът не възприема като въпроси по смисъла на чл.280 от ГПК,тъй като така поставени те са прекалено общи,не дефинират проблем,който да се преценя с оглед практиката на ВКС и за който да се счете,че се решава противоречиво от съдилищата. Така изброените въпроси съставляват предпоставки по чл.31 ал.2 от ЗС, но преценката на касационната инстанция за това дали правилно въззивния съд се е произнесъл по тях-е предпоставена от преценката за допустимост на подадената жалба. Правилността на въззивното решение обаче не е основание за допустимост на подадената касационна жалба. Независимо от горното, с оглед изложението в подадената жалба -настоящият съдебен състав приема,че поставеният от касатора въпрос е свързан с това дали направеното изявление в съдебно заседание на 28.06.2002г. по гр.д. № 514/2002г. на Русенски окръжен съд-съставлява покана до ищците/ сега ответници по касация/ за реално ползване на съсобствените помещения, съобразно дела им в съсобствеността,за да се приеме,че на това основание не им се дължи обезщетение за лишаване от ползване.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
При постановяването на горепосоченото решение-въззивният съд изцяло се е съобразил с приетото от съдилищата във връзка с идентичен спор/ по гр.д. № 514/2002г.на Русенски окръжен съд,приключил с влязло в сила решение на ВКС от 3.10.2006г./,който е на същото основание/чл.31 ал.2 от ЗС/, за същите имоти,между същите страни,но касае друг период за обезщетяване: 7.03.2001г.-7.03.2002г. В тази връзка съдът е приел,че „И. В.” Е. гр. Р. не дължи обезщетение за сградите,които не е ползвал и за сградите,които с изключителна частна общинска собственост,т.е.тези сгради,които не са съществували към момента на одържавяването със ЗНЧИМП от 1947г.,а са били застроени след това. Затова съдът е присъдил обезщетение само за реално ползваните от ответника съсобствени на страните сгради. Като е счел,че представеното в съдебно заседание на 28.06.2002г. по гр.д. № 514/2002г. на Русенски окръжен съд-писмо не доказва,че ответникът е поканил по надлежния ред и е предоставил на ищците възможност реално да ползват част от съсобствените сгради,въззивният съд е приел,че обезщетението е дължимо.
В тази връзка-изведеният от настоящият съдебен състав въз основа на изложението на касатора и въз основа на представената от него съдебна практика- въпрос за наличието или не на покана за реално ползване – е от значение за решаване на спора по делото,но той не е решаван нито противоречиво от съдилищата,нито е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В практиката няма спор /и това се потвърждава и от приложените от касатора решения и на ВКС,и на Русенския окръжен съд/,че няма право на обезщетение този съсобственик, който отказва да приеме предоставена му възможност да ползва общата вещ. В случая обаче-няма доказателства нито за това,че е отправена покана от страна на „И. В.” Е. гр. Р. към ищците,нито че е налице отказ от страна на ищците,нито че с оглед вида и предназначението на съсобствените вещи е възможно реално ищците по делото да ги ползват. Поканата,на която се позовава касатора представлява писмо, прието като доказателство по гр.д. № 514/2002г.на Русенски окръжен съд/стр.72/, адресирано до адвокатска кантора Д. ,като за него няма доказателства да е получено,нито от посочената адвокатска кантора,нито от ищците. Съответно-по делото не се съдържат и доказателства за отговор. Независимо от това- в писмото не е направено конкретно предложение за точно индивидуализирани по вид, местоположение, площ, предназначение сгради,а се съдържат изчисления в квадратни метра на база съсобствен дял от производствени помещения,спомагателни помещения, складове-покрити и открити и канцеларии. Както е посочено и в цитираното от касатора решение № 129 от 30.06.1986г.на ОСГК- всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение,като се има пред вид завареното към момента на възникване на съсобствеността предназначение. Освен това,за да се приеме,че съсобственикът се служи с вещта съобразно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС-той следва да използва общата вещ,като пряко задоволява нуждите си съобразно нейното предназначение. В случая-не са налице доказателства,че пред вид характеристиката на съсобствените вещи и на производствения процес,осъществяван от касатора,включително и във връзка със създадения от него пропусквателен режим за достъп- е възможно разделяне на ползването на съсобствените сгради между страните по делото,като се има пред вид тяхното предназначение на производствени и обслужващи сгради.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване. Наведените доводи за неправилност на постановения акт –съдът не обсъжда,защото произнасянето по тях законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на основание за допустимост,а в случая –такова не е налице.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 355 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 204 по описа за 2008г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.