О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 27.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2603/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4789/16.02.2015 г., подадена от ответника по исковата молба А. Б. З. от [населено място], област П., приподписана от адв. С. В., против въззивно решение №13/05.01.2015 г. по гр.д.№2334/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав, с което е потвърдено решение №212/29.5.2014 г. по гр.д.№1907/2013 г. по описа на Асеновградския районен съд, втори граждански състав, с което е уважен предявеният от А. Б. З. и Г. К. З., и двамата от [населено място], област П., против М. А. З. от [населено място], област П. и А. Б. З. от [населено място], иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е основателен, тъй като е налице неизпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на въззивника и жалбоподател в настоящото производство А. З.. Не е зачетено възражението, че кредиторите са в забава, тъй като са променили местоживеенето си, а мястото на изпълнение на задължението е местожителството на кредитора по време на пораждане на задължението и това не е [населено място], където живеят ищците. Изводите са обосновани с със събраните поделото гласни доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че е налице основание за допускане на обжалваното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочи се, че е налице противоречи практика по съществени материалноправни въпроси – произнасяне по искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В изложението се сочи развитието на процеса в първата инстанция относно посоченото в исковата молба и отговора на същата от ответника – касационен жалбоподател в настоящото производство. Твърди се също така, че в производството в двете инстанции изрично е било налице позоваване, че в конкретния случай следва да се имат предвид разпоредбите на чл.чл.9, 69, 87, ал.3, 96, ал.1 ЗЗД. Сочат се конкретни решения по дела на ВС и ВКС, които се прилагат.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Г. К. З. и А. Б. З., посредством процесуалния си представител – адв. М. К., са депозирали отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответницата по касация М. А. З. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация Г. К. З. и А. Б. З. намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа по-скоро касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация Г. К. З. и А. Б. З. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №13/05.01.2015 г. по гр.д.№2334/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав, по касационна жалба, вх.№4789/16.02.2015 г., подадена от ответника по исковата молба А. Б. З. от [населено място], област П., приподписана от адв. С. В..
ОСЪЖДА А. Б. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], ет.8, ап.30, да заплати на Г. К. З., ЕГН – [ЕГН], и на А. Б. З., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], област П., [улица], деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: