3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 29.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 365/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Г. от гр. София – чрез процесуалния му представител адв. Г. П., срещу решение № 1265 от 13.10.2009 г. по гр. д. № 1450/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С обжалваното решение е отменено решение от 18.12.2008 г. по гр. д. № 23/2008 г. на Софийски градски съд, Ф. отделение, 5 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. Г., че вписаните с решение от 02.11.2007 г. по ф. д. № 13661/94 г. на СГС решения от 20.09.2007 г. на общото събрание на съдружниците на „Е.” ООД са недопустими, и в частта за разноските, вместо което е отхвърлен предявеният от Г. Г. против „Е.” ООД иск за установяване недопустимост на вписаните решения, а в частта за отхвърляне на искането за заличаване на вписванията на основание чл.498 от ГПК /отм./ първоинстанционното решение е оставено в сила.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е преценил в съвкупност събраните доказателства, съобразно изискването на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, и в резултат на това е достигнал до незаконосъобразен извод за отсъствие на членствено правоотношение между страните по делото към датата на провеждане на общото събрание, на което са взети решенията, предмет на атакуваното вписване. Развива съображения за порочност на вписаните решения като противоречащи на нормите на чл.125, чл.129 и чл.139 от ТЗ и на дружествения договор. Прави искане за отмяна на решението и за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, означено като „допълнение към касационна жалба”, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдените в жалбата пороци на въззивното решение, без да се сочат основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на обжалването.
Ответникът по касационната жалба „Е.” ООД със седалище в гр. София не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, Софийски апелативен съд е приел, че за ищеца липсва активна легитимация и правен интерес за успешно провеждане на иска. Възприетият в тази насока извод е формиран след преценка на събраните доказателства, въз основа на които е счетено за установено, че към 20.09.2007 г. – датата на провеждане на общото събрание, на което са взети вписаните и атакувани по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ решения, респ. произтичащите от тях обстоятелства, ищецът не е имал качеството на съдружник в „Е.” ООД, тъй като членственото му правоотношение е прекратено към 05.05.2007 г. на основание чл.125, ал.2 от ТЗ като последица от изтичане на срока на отправеното от самия него предизвестие за доброволно напускане на дружеството.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които предпоставят въззивното решение да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящият въпрос – материалноправен или процесуалноправен, не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да бъде отъждествяван с тях, тъй като те са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК за разглеждане на касационната жалба. В решението е прието изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно; В производството по чл.288 от ГПК Върховният касационен съд няма правомощия да извежда въпроса, ако такъв не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, а може само да го уточни или конкретизира въз основа на обстоятелствената част на изложението.
В представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е формулиран или посочен – макар и неясно, нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според вижданията на обжалващата страна е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. Общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК е обоснована с релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение, относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на решението – нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и необоснованост на изводите за прекратяване на членственото правоотношение преди датата на провеждане на общото събрание. Съдържанието на изложението не позволява конкретизация или уточнение на въпроса, а предполага неговото извеждане от касационната инстанция, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо. В съответствие с указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. отсъствието на поставен обуславящ въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, без да се налага обсъждане на допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, каквито дори не се твърдят в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 1450/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1265 от 13.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1450/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :