3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С. 17.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 500/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Х. С. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. М. П., срещу въззивното определение на Бургаския окръжен съд, № 1307 от 17.05.2012г. по ч.гр.д. № 899/2012г., с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд, Х гр. с-в, № 2825 от 30.03.2012г. по гр.д. № 74/2012г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Бургаският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд по съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 114 ГПК, тъй като се претендира възнаграждение за положен труд по служебно, а не по трудово правоотношение. Но дори и да бе приложима посочената разпоредба, искът е следвало да се предяви пред Районния съд П., в района на който е поделението, където се твърди, че е положен извънреден труд. По тези съображения е изпратил делото по подсъдност на съда по седалището на ответника Министерство на отбраната на Република България.
В. съд е потвърдил определението със същите мотиви. Приел е освен това, че закриването на поделението в П. и преминаване на дейността му към друго поделение в [населено място] не обуславя подсъдност на спора в Бургаския районен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпросите: трудовоправен ли е предметът на делото, с което се претендира заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от кадрови военнослужещ; включват ли се служебните правоотношения в по-благоприятните разпоредби на чл. 114 и чл. 108 ГПК относно местната подсъдност. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но не се установява противоречиво решаване от съдилищата на първия от тях. С приложените съдебни актове не са разрешени спорове с предмет служебно правоотношение по З.. При точно прилагане на разпоредбата на чл. 357 КТ въззивният съд е приел, че възникналото на основание чл. 115 и чл. 119 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /отм./ правоотношение не е трудово.
По втория от поставените въпроси, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както бе посочено по-горе правоотношението, възникнало на основание чл. 115 и чл. 119 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /отм./, не е трудово Разпоредбата на чл. 114 ГПК се прилага само относно лицата, наети по трудово правоотношение, които имат качество на работник и работодател. Относно местната подсъдност на споровете по изпълнението на договор за кадрова военна служба важат общите правила за подсъдност на исковете, включително разпоредбата на чл. 108 ГПК – искът може да се предяви по местонахождението на поделението, където ищецът е полагал труд.
По основателността на жалбата:
ВКС намира частната жалбата за основателна. В. съд не е приложил разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК в точния й смисъл и съобразно доказателствата по делото. В исковата молба ищецът твърди, че поради закриване на поделението в П., от 01.11.2011г. е преназначен в Поделение № 26720 – [населено място] на длъжността „Командир на стрела 2М”. В отговора на исковата молба ответникът Министерство на отбраната на Република България признава това обстоятелство като заявява, че със заповед на министъра на отбраната № ОХ-07/09.05.2011г. поделението в П. е реорганизирано и предислоцирано в [населено място], поради което счита, че ответник по делото следва да е командирът на поделението в [населено място], където ищецът полага труд. При това положение и съгласно чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК, тъй като спорът е възникнал от преки отношения с поделение на ответника, искът може да се предяви по местонахождението на поделението – в случая по местонахождението на Поделение № 26720 [населено място], което е в съдебния район на Бургаския районен съд.
По изложените съображения въззивното определение и оставеното с него в сила първоинстанционно определение следва да се отменят и делото да се изпрати по подсъдност на Бургаския районен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд, № 1307 от 17.05.2012г. по ч.гр.д. № 899/2012г.
ОТМЕНЯ въззивното определение на Бургаския окръжен съд, № 1307 от 17.05.2012г. по ч.гр.д. № 899/2012г., и потвърденото с него определение на Бургаския районен съд, Х гр. с-в, № 2825 от 30.03.2012г. по гр.д. № 74/2012г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Бургаския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: