2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
[населено място], 22.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №268 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1907 от 21.10.2013г. по т.д. №3384/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е обезсилено решение от 29.03.2013г. по т.д. №1747/2011г. на СГС, ТО, VІ-14 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 32 673,24 лева, съставляващи вреди от непозволено увреждане от непревеждане на застрахователна премия по застрахователна полица Каско №08-0300/230/500080/02 на застрахователя [фирма].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа се, че доказателственият материал е изследван избирателно и селективно, като решаващите си изводи САС е основал само върху едно единствено обстоятелство, а именно, че правната квалификация на процесния иск е неправилно определена от първоинстанционния съд.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния съществен процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Съставлява ли неправилната квалификация произнасяне по непредявен иск, ако решението е в рамките на заявените факти, въз основа на които ищецът е основал претенцията си и подлежи ли това решение на обезсилване, като постановено по непредявен иск? В подкрепа на твърдението си представя следните съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК: Решение №67 от 25.02.2013г. по гр. д. №170/2012г. на IV г.о. и Решение №94 от 23.07.2013г. по т. д. №784/2010г. на I т.о. Също твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на твърдението си се позовава на представените с изложението решения на ВКС. Позовава се и на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като се позовава на представения пред въззивната инстанция списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за вреди от неизпълнено договорно задължение, но в отклонение от диспозитивното начало се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото.
Формулираният от касационния жалбоподател въпрос не е обуславящ изхода на делото, доколкото той касае хипотезата на решение, което е постановено в рамките на заявените факти, но правната квалификация на разгледания иск е неправилно посочена от съда. В настоящото производство въззивният съд е преценил, че е налице произнасяне извън предмета на спора, а не само неправилна квалификация.
По отношение на поставения процесуалноправен въпрос не са налице и допълнителните предпоставки за допускането на касационно обжалване. Не е налице противоречие между мотивите на въззивния съд и разрешението, дадено с представените с изложението решения на ВКС, поставени по реда на чл.290 от ГПК. На първо място и двете решения формират задължителна практика по материалноправните и процесуалноправни въпроси, по които делата са допуснати до касационно обжалване, а в случая и по двете дела касационен контрол е допуснат по материалноправни въпроси, които не касаят приложението на чл.270 ал.3 от ГПК. От друга страна и в обжалваното решение на САС и в представените решения на ВКС е застъпено становището, че неправилната квалификация не съставлява произнасяне по непредявен иск, когато решението е в рамките на заявените факти. Обстоятелството,че с решение №67 от 25.02.2013г. по гр. д. №170/2012г., на ВКС, IV г. о. е оставено в сила, а не е обезсилено обжалваното въззивно решение, не се дължи на различно становище по поставения от жалбоподателя правен въпрос, а на специфичните за съответното производство факти и доказателства, както и на различните процесуални действия на страните и на съда.
Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също не е налице, тъй като по делото няма данни, че разрешението на поставения въпрос в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Представените по делото решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 от действащия ГПК, поради което противоречието с тях би обусловило основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, но не и по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая по приложението на разпоредбата на чл. 270 ал.3 от ГПК,е налице задължителна практика на ВКС обективирана в следните поставени по реда на чл.290 от ГПК решения: Решение № 103 от 20.06.2013 г. по т. д. № 850/2012 г. на I т. о., Решение №431 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на III г. о., Решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010г. на III г. о.; Решение №375 от 26.10.2011г. по гр. д. №931/2009г. на IV г. о; Решение №226 от 03.08.2011г. по гр. д. №1470/2011г. на III г. о.; Решение №138 от 25.03.2011г. по гр. д. №1127/2010г. на IV г. о.; Решение № 124 от 24.03.2011г. по гр. д. №822/2010г на IV г. о.; Решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр. д. №476/2009г. на IV г. о.; Решение №75 от 28.05.2010г. по т. д. № 923/2009 г. на II т. о.; Решение №398 от 25.05.2010г. по гр. д. № 738/2009 г. на IV г. о.; Решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. №516/2009г. на II т. о.; Решение №306 от 01.04.2010г. по гр. д. №4715/2008г. на II г. о. и Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр. д. №2868/2008г. на III г. о., която настоящият състав споделя. В своята задължителна и константна практика ВКС и ВС последователно са се придържали към становището, че за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. Неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, но не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тази практика, като същият е изразил становище, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като съдът изобщо не се е произнесъл по заявените правопораждащи факти, тоест налице е произнасяне по непредявен иск, а не неправилно приложение на материалния закон или неправилна квалификация на иска. Правилността на този извод на въззивния съд е свързана с преценката на заявените от ищеца факти и твърдения, а тя не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски, доколкото липсват доказателства за направени разноски във фазата на селектиране на касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1907 от 21.10.2013г. по т.д. №3384/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.