О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С. 16.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1551 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от Ц. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. и от Столична община, чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение № 17826 от 28.10.14г. по в.гр.д.№ 1790 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което частично е отменено решение № І – 33 – 109 от 2.08.13г. по гр.д. № 27425/12г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Столична Община на основание чл.230 ал.2 от ЗЗД да заплати на Ц. С. Н. сумата от 12 748лв., стойност на извършени подобрения в нает имот по договор за наем от 6.10.2009г. на общинско жилище, ведно със законната лихва, считано от 5.06.2012г. и разноски от 1 065лв., като е отхвърлен като неоснователен иска до претендирания размер от 17 257.67лв. и за лихва за периода 30.01.2010г. – 4.06.2012г.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел по спорния по делото въпрос относно правата на наемателя, във връзка с извършени от него подобрения при наличие на сключен договор за наем на общински жилищен имот, който към момента на предаване не е отговарял на определеното в договора предназначение /наложило извършване на основни ремонтни дейности/, че отговорността е на наемодателя, който се е обогатил за сметка на направените от наемателя разходи. С оглед съдържащата се в договора клауза, че наемателят следва да извърши за своя сметка всички текущи и основни ремонти, която съдът е тълкувал съгласно критериите на чл.20 от ЗЗД и след преценка на вида и характера на направените подобрения, е достигнал до извода, че последните не могат да бъдат определени като „текущи” по смисъла на чл.231 ал.1 от ЗЗД. Касае се за ремонт, необходим за нормалното ползване на имота като жилищен, извършен със знанието и без противопоставянето на наемодателя, за стойността на който той следва да отговаря. Позовал се е на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 571 от 14.10.2008г. по т.д.№ 313/08г.на І т.о. на ВКС и ТР № 85 от 2.12.1968г. по гр.д.№ 149/68г.на ОС на ВС, ППВС № 1/1979г., съгласно които когато направените разходи са такива, за които в договора за наем не е уговорено за чия сметка са, за тях важат общите правила и обеднелият разполага с иск по чл.59 от ЗЗД.
К. Столична община /който обжалва постановения въззивен акт в уважителната му част/ желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по два въпроса : 1. Относно правната квалификация на иска и по-специално следва ли да се прилага чл.230 ал.2 от ЗЗД /вместо чл.230 ал.1 от ЗЗД/ когато между страните е подписан приемо – предавателен протокол, в който вещта е описана с нейните недостатъци /наемателят мълчаливо се е съгласил с тях/ и е налице изрична уговорка, че в тежест на наемателя са всички текущи и основни ремонти /изрично изразената воля изключва необходимостта от нейното тълкуване/? Счита, че въззивният акт противоречи на решения по чл.290 от ГПК с № 120 от 1.07.2009г. по т.д.№ 21/09г.на ІІ г.о., № 81 от 18.07.2013г. по т.д.№ 143/12г. на ІІ г.о. и № 81 от 7.07.2009г. по т.д.№ 761/08г.на І г.о. на ВКС. Поставя и въпроса – следва ли съда да ангажира отговорността на наемодателя – ответник по чл.230 ал.2 от ЗЗД без да се произнесъл по въпроса за вината? Позовава се на влязло в сила решение с № 2733 от 23.05.2014г. по т.д.№ 13241/13г.на РС Варна и № 324 от 24.06.2009г. по т.д.№ 594/08г.на ОС Пазарджик, което поради липса на отбелязване за влизане в сила не може да бъде съобразено.
К. /която обжалва постановения въззивен акт в отхвърлителната му част/ желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли по правилата за неоснователно обогатяване направените разноски за изпълнение на задължение на наемодателя за предаване на имота в състояние, годно за ползване за което е нает, да бъдат остойностени с цени, по които се провеждат конкурси за ЗОП или по цени, заплатени и договорени между наемателя и неговия съконтрахент? Счита, че по този въпрос въззивният акт е постановен в противоречие с решения по чл.290 от ГПК с № 60 от 25.03.2013г. по т.д.№ 475/12г.на ІІ г.о., № 762 от 20.07.2011г. по т.д.№ 1371/09г.на І г.о. 2.Поставя и въпроса – какво следва да присъди съда – реално извършените разходи или увеличената стойност на имота, с която той е заприходен?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 571 от 14.10.2008г. по т.д.№ 313/08г. и ППВС № 1/79г. 3.Следва ли съда – въпреки възражение на ответника, че извършените разноски са над средния размер – да кредитира безкритично заключението на вещото лице и да приеме, че разноските са тези, които са посочени в експертизата, а не съобразно платежните документи? Позовава се на решение № 60 от 25.03.2013г. по т.д.№ 475/12г. на ІІ г.о., както и на други актове, които са без задължителен характер.
Срещу подадената от Столична община касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора Столична община въпроси, които са свързани с решаващите мотиви не следва да се допуска касационен контрол, защото не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно цитираните от касатора решения № 120 от 1.07.2009г. по т.д.№ 21/09г.на ІІ г.о. и № 81 от 18.07.2013г. по т.д.№ 143/12г. на ІІ г.о. – следва да се ангажира отговорността на наемодателя за заплащане обезщетение на наемателя за направени разходи, с които наемодателя се е обогатил за сметка на наемателя. Искът е по чл.230 ал.2 от ЗЗД, защото е налице валидно договорно задължение /договор за наем/, виновно неизпълнение на чл.1 от договора и на установеното в ал.1 диспозитивно задължение на наемодателя да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, вреди за наемателя, довели до заплащане на разходи и причинна връзка между тях и неизпълнението. В конкретния случай съдът е достигнал до извода, че без да има валидно договорно споразумение за това, наемателят е заплатил разходите за ремонта, който наемодателя е следвало да извърши, за да бъде преведен обекта в състояние, отговарящо за предназначението му. Когато наемодателят не е изпълнил основното си задължение да предостави на наемателя жилищното помещение в състояние, което отговаря на предназначението му, а вместо това го е предоставил в безобразен и невъзможен за ползване вид /съгласно приемо-предавателния протокол той е с ”входна врата-разбита за подмяна”, „коридор – стени тапети за смяна, таван за пребоядисване, стая – стени тапети за смяна, под дюшеме за подмяна /изгнило/, таван за пребоядисване, прозорци за смяна, кухня с ниша – стени тапети за смяна, прозорци за смяна, таван за шпакловане и боядисване, под дюшеме за подмяна /изгнило/ и тоалетна – за тотален ремонт”/, не може да се счете, че страните са се договорили и че наемателят мълчаливо се е съгласил с описаните в протокола недостатъци на вещта. Съгласно решение № 411 от 7.02.2014г. по гр.д.№ 115/13г.на ІV г.о. на ВКС съгласието на наемателя, направените от него разноски за подобрения да останат за негова сметка, трябва да е изрично. Съдържащата се в договора изрична уговорка, че в тежест на наемателя са всички текущи и основни ремонти е ирелевантна, защото направените разходи за привеждане на имота в състояние за бъден ползван по предназначение като жилищен, не могат да бъдат квалифицирани като „текущи” /Съгласно чл.231 ал.1 от З. – като текущи могат да бъдат квалифицирани разходите за дребни поправки, които се отнасят до повреди, резултат от обикновено употребление, а процесните не са такива/. Разходите, които наемателят е бил принуден да извърши за ремонт, необходим за нормалното ползване на имота като жилище, при това извършен със знанието и без противопоставянето на наемодателя, които не са предмет на сключения договор за наем са разходи за подобрения, които в договора за наем не са уговорени и за тях поради липса на друг ред, е приложим общия по чл.59 от ЗЗД.
По касационната жалба на Ц. С. Н. не следва да се допуска касационен контрол, защото два от поставените от нея въпроси не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК във връзка с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, а въпросът за подлежащите на обезщетение разходи не е решен от въззивния съд в противоречие с установената практика. По правилата на чл.59 от ЗЗД на ищеца се дължи по-малката от двете стойности на обедняването на наемателя /извършените разходи за строителство/ и на обогатяването на наемодателя/ увеличената стойност на имота/, изчислени съобразно приетото по делото заключение на експертиза /вж. решение № 34 от 2.04.2009г. по т.д.№ 683/08г. на І т.о.на ВКС/. Отговорността на наемодателя за следващото се на наемателя обезщетение за направени разходи е не за всички разходи, а само за ония, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя.
Другите два поставени въпроса, досежно цените, по които подлежат на останойностяване конкретно направените разходи и за безкритичното кредитиране от страна на съда на приетото по делото /и неоспорено своевременно/ заключение на вещо лице, са фактически, свързани са с преценка на ангажирани по делото доказателства и не могат да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, която не може да се произнася в настоящата фаза по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17826 от 28.10.14г. по в.гр.д.№ 1790 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.