О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
Гр. София, 15.12. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1733/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. И., ЕГН [ЕГН] и Х. А. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адв. К., срещу решение № 700 от 28.03.2017 г. по гр. д. № 5460/2016 г. на САС, ГО, 1-ви състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6557/08.08.2016 г., постановено по гр.д. № 8292/2013 г. по описа СГС, I-16 състав за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 120 000 лв. до 140 000 лв. за всеки един от тях, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им – Р. И. Р., настъпила на 09.05.2012 г. в резултат на ПТП, причинено от водач, застрахован по договор за ЗЗГО при ответното дружество.
Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Правят оплакване, че въззивният съд неправилно е приложил принципа на справедливост при определяне на размера на присъденото обезщетение, като присъденият размер е по-нисък от обичайно определяните при аналогични случаи, вкл. без да бъдат съобразени: застрахователният лимит към датата на ПТП, възрастта на ищците, личността на починалата, обстоятелството, че те са живели заедно в едно домакинство, както и че ищците изключително тежко преживяват загубата на своята майка. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат в пълния претендиран размер, с присъждане на разноските.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т.3 ГПК касаторите сочат наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението във всички хипотези на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
В законоустановения срок по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касация – ЗК [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, при спор единствено относно размера на дължимото от застрахователното дружество обезщетение за неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е преценил следните обстоятелства: Починалата майка на ищците към момента на ПТП е била на 43 години, разведена, работоспособна и трудолюбива, отгледала е сама пълнолетните си деца, за които всеотдайно се е грижела, тримата са били много привързани помежду си, ищците преживяват тежко липсата й и още страдат от внезапната загуба на майка си. При определяне на справедливото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, съдът е съобразил конкретните индивидуални субективни изживявания на ищците, които, предвид младата им възраст, са разчитали на нейната обич и подкрепа, взел е предвид стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка ГО, както и конкретното място, където живеят увредените лица и на тази база е преценил, че предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 120 000 лв. за всеки ищец, а за разликата над посочения размер – да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, поради следните мотиви:
В изложението по чл. 284, ал. 1, т.3 са формулирани седем въпроса, като по отношение на първи, втори, пети, шести и седми въпрос се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, чл. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а по трети и четвърти въпрос – и основанията по т. 3.
По първи въпрос (подвъпрос първи и трети) и седми въпрос – относно значението на застрахователните лимити по ГО при определяне на размера на справедливото застрахователно обезщетение от съда, е налице уеднаквена задължителна съдебна практика, обективирана включително в приложеното от касатора решение на ВКС по т.д.№ 2143/2014 г. на ТК, I ТО. Възприето е, че нормативно определените лимити при ЗЗГО нямат самостоятелно значение и следва да бъдат взети предвид само с цел отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за определяне критерия за справедливост. Въззивното решение не се намира в противоречие с така цитираната съдебна практика.
Формулираният втори въпрос, отнасящ се до прилагането на принципа на справедливост и критериите при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застраховател, също е решен от въззивният съд в съответствие със задължителната съдебна практика. Съгласно ППВС 64/1968 г. и създадената въз основа на него практика на ВКС по чл.290 ГПК, при определяне размера на неимуществените вреди се вземат под внимание всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които ги обуславят, т.к. понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Обезщетението следва да се определи и при отчитане на конкретните икономически условия, като при преценката на последните и като индиция за тях се вземат предвид и застрахователните лимити. Видно от отразеното в мотивите на обжалваното въззивно решение съдът е съобразил всеки един от тези критерии и е определил размера на присъденото обезщетение, спазвайки принципа на справедливост.
Поставените от касаторите втори подвъпрос на въпрос първи, трети, четвърти, пети и шести въпрос не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да имат характера на правни и да са от значение за изхода на спора /т.е. да са включени в предмета на делото и да са обусловили решаващата воля на съда, а не правилността на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 700 от 28.03.2017 г. по гр.д. № 5460/2016 г. по описа на САС, ГО, 1-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: