2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 16.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 4771/2015 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. К. срещу определение №1015 от 22.04.2015 по гр.д № 481/2015 на Русенски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските С решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд е потвърдил решение №439 от 07.04.2015г на Русенски районен съд и е постановил разноските във въззивното производство да останат за сметка на страните , както са ги направили . Ответникът по делото е обжалвал решението на Русенски районен съд в частта по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение , а ищецът е обжалвал същото решение в частта , с която е бил отхвърлен изцяло искът му за обезщетение по чл.221 ал.1 КТ. С обжалваното определение е прието ,че против първоинстанционното решение са подадени неоснователни въззивни жалби и от двете страни , а щом решението на първата инстанция е потвърдено изцяло , разноски не следва да се присъждат на страните по спора, доколкото въззивните им жалби са неоснователни.
В частната жалба се изтъква неправилност на определението . Следвало е да се присъдят половината от разноските които частният жалбоподател е направил във въззивното производство, тъй като в него той се е защитавал срещу неоснователната въззивна жалба на другата страна.
Ответникът по частната жалба [фирма] е заявил писмен отговор .Определението е законосъобразно .Изтъква ,че разноските на другата страна не са доказано платени и не е бил приложен списък за тях
Съдът, след като прецени направените оплаквания и обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Разгледана по същество , същата е основателна .
С обжалваното определение Русенски окръжен съд не е приложил законосъобразно правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК за съразмерност на разноските с оглед уважената част от иска. Действително, когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Но ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба , то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК. В случая ,на горното условие отговарят част от разноските,направени във въззивно производство от страна на Г. К. , за адвокатска защита . Заедно с неговата въззивна жалба е депозиран и отговор срещу въззивната жалба на другата страна, обжалвала решението в друга негова част. Осъществено е процесуално представителство за жалбоподателя Г. К. , затова част от разноските за адвокат , съразмерно на интереса с оглед жалбата на другата страна , следва да му се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК . Другата страна би могла да се ползва от същото правило , но във въззивното производство са установени само нейни разноски , свързани с въззивната жалба (внесена държавна такса 28 лева ), не и разноски за адвокатска защита по насрещната жалба . Съгл.представения договор за правна помощ и списък ,за процесуално представителство пред въззивна инстанция , частният жалбоподател е платил адвокатски хонорар от 400 лева. Отбелязания начин на плащане удостоверява основание за присъждане на разноските като извършени ,приложен е и бил и списък. Доколкото в договора за правна помощ основанията и вида защита не са отграничени, функционалната обвързаност на отговорността за разноски с изхода на спора обуславя правилото на чл. 78 ал.3 ГПК да се приложи , като се прецени съразмерността. Предвид минималните адвокатски възнаграждения за защита по иска за отмяна на незаконосъобразно уволнение в случая по чл.7 ,т.1 от Наредба №1/2004г на Висш АС ,съпоставени с правния интерес на К. като жалбоподател от друг краен резултат по иска за обезщетението, молбата на частния жалбоподател за присъждане на половината от направените разноски за адвокат , в размер на 200 лева , следва да бъде уважена .
По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменява определение №1015 от 22.04.2015 по гр.д № 481/2015 на Русенски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е отказано изменение на въззивното решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд в частта за разноските и вместо него постановява
Изменява решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд , както следва :
Осъжда [фирма] ,ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място] , [улица]да заплати на Г. И. К. ЕГН [ЕГН] сумата 200 лева разноски за въззивна инстанция
Председател :
Членове 1.
2.