4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 29.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 388/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. К. от гр. София – чрез процесуалния й представител адв. А. И., срещу решение № 4 от 18.01.2010 г. по в. гр. д. № 1009/2009 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 119 от 18.09.2009 г. по гр. д. № 1376/2009 г. на Р. районен съд и са присъдени разноски за въззивното производство в полза на въззиваемата страна „А. С” ООД в размер на 350 лв. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. К. против „А. С” ООД иск за заплащане на сумата 12 000 лв., претендирана като неизплатена част от цената /възнаграждение/ по договор за реклама от 28.05.2008 г., и ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски по делото в размер на 700 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.288, ал.1 от ЗЗД, и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Излагат се подробни доводи срещу изводите на въззивния съд за недължимост на търсеното възнаграждение, предвид едностранното прекратяване на сключения между страните договор за реклама от ответника. Според касаторката, волеизявлението за прекратяване на договора следва да се тълкува като едностранно безвиновно оттегляне на поръчката по смисъла на чл.288, ал.1 от ЗЗД, което по изрично разпореждане на закона не я лишава от право да получи пълния уговорен размер на възнаграждението.
Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание. Поддържат се твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с решение № 999 от 24.10.1995 г. по гр. д. № 737/95 г. на ВС, ІІ г. о., решение от 17.03.1999 г. по гр. д. № 2846/2007 г. на Софийски градски съд и множество цитирани решения на арбитражни съдилища. Формулираните като обуславящи въпроси са : 1. Материалноправно легитимиран ли е ищецът да търси изпълнение на договора за поръчка при наличие на хипотезата по чл.288, ал.1 от ЗЗД; и 2. Настъпва ли правопогасителен ефект при прекратяване на двустранен договор от страна на длъжник, намиращ се в неизпълнение на договорните си задължения.
Ответникът по касационната жалба „А. С” ООД със седалище в гр. Русе е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и на основания по чл.281, т.3 от ГПК за неговата отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. К. против „А. С” ООД иск за заплащане на сумата 12 000 лв., претендирана като неизплатена част от възнаграждение по сключен между страните договор за реклама от 28.05.2008 г., въззивният съд е приел, че възнаграждението не се дължи поради едностранното разваляне на договора от страна на ответното дружество. Изложени са съображения, че с оглед предмета и съдържанието на договора, с който ищцата е поела задължения да рекламира при участието си в спортни състезания и при публичните си прояви търговската марка и продукцията на ответника срещу насрещно задължение на последния да й заплати възнаграждение при уговорени условия и срок, договорът следва да се квалифицира като ненаименован такъв, а не като договор за поръчка, което изключва приложимостта на разпоредбите на чл.280 и сл. от ЗЗД относно поръчката. След анализ на доказателствата и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест е счетено за установено, че ищцата е неизправна страна в облигационната връзка, тъй като не е изпълнявала задълженията си за реклама и не е доказала основателни причини за неизпълнението. Въз основа на тези обстоятелства са направени изводи, че в качеството си на изправна страна по договорното правоотношение ответникът е имал право да развали едностранно сключения договор поради виновното му неизпълнение от ищцата и че като последица от надлежното упражняване на правото договорът е развален, а ответникът не дължи неплатения остатък от възнаграждението в размер на сумата 12 000 лв.
Съобразявайки решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения иск за реално изпълнение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
Първият формулиран в изложението материалноправен въпрос не отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване – да е обуславящ за изхода на конкретното дело. Пред инстанциите по същество ищцата – сега касатор, е поддържала довод, че договорът за реклама от 28.05.2008 г. е договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД и по силата на чл.288, ал.1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от възложителя не я лишава от правото да търси и получи цялото договорено възнаграждение. Въззивният съд е отрекъл основателността на посочения довод и приложимостта на чл.288 от ЗЗД към спорното правоотношение по съображения, че с оглед предмета и съдържанието на уговорените права и задължения сключеният между страните договор е ненаименован и не може да се квалифицира като поръчка, за да се подчини на разпоредбите на чл.280 и сл. от ЗЗД. При така изразената от решаващата инстанция правна воля по съществото на спора въпросът материалноправно легитимирана ли е ищцата да претендира изпълнение на договора за поръчка при предпоставките на чл.288, ал.1 от ЗЗД, т. е. при оттегляне на поръчката от доверителя, е извън предмета на конкретното дело и по повод на същия не може да се допусне касационно обжалване. Предвид отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, обоснована с решение от 17.03.1999 г. по гр. д. № 2846/2007 г. на Софийски градски съд /за което няма данни да е влязло в сила/.
Лишен от значение за изхода на делото е и вторият въведен с изложението въпрос – може ли да бъде прекратен двустранен договор по волята на длъжник, който е неизправна страна в облигационната връзка. Обжалваното решение не съдържа произнасяне в тази насока, доколкото въззивният съд е отхвърлил предявения иск за реално изпълнение вследствие на извода, че договорът за реклама от 28.05.2008 г. е прекратен едностранно от изправната страна – ответникът и възложител на рекламата „А. С” ООД, респ. че неизправен длъжник по договора е ищцата, която не е извършила значителна част от уговорените в договора рекламни действия. Дори въпросът да се приеме за значим по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, въззивното решение не противоречи на решение № 999/24.10.1995 г. по гр. д. № 737/95 г. на ВС, ІІ г. о., представено от касаторката в подкрепа на тезата й за наличие на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. В цитираното решение е обосновано разбиране, че разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД допуска разваляне на двустранен договор поради неизпълнението му от длъжника само при условие, че неизпълнената част не е незначителна от гледна точка на кредиторовия интерес. Аналогични са и мотивите в атакуваното въззивно решение, доколкото потестативното право на ответника да развали договора за реклама е признато като последица от извода, че неизпълнението на договора от страна на ищцата е значително с оглед интереса на кредитора. Останалите посочени в изложението решения са постановени от арбитражни съдилища и не следва да се обсъждат, тъй като съобразно указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4 от 18.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1009/2009 г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :