О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5414/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от СОУ „Х. Б.”-гр.Д., представлявано от директора Х. Ш. М. и пълномощника адв.Я. С. срещу решение № 104/21.05.2013 г. по гр.д.№132/2013 г. на Окръжен съд-гр.К..
Ответницата по касационната жалба Н. Н. Х., чрез пълномощника си адв.Т. Б. в подаден писмен отговор я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , при което предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 16/04.03.2013 г. по гр.д.№442/2013 г. на районен съд-гр.М.. С него са уважени предявените от ответницата по касационната жалба искове по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно уволнението й на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ и е отменена заповед № РДА-08-193/27.10.2010 г. на началника на Р.-гр.К.,с която е извършено, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност директор на СОУ „Хр.Б.”-гр.Д., уважен е искът й за присъждане на обезщетение за разликата в заплатите по чл.225 ал.2 КТ за периода 27.10.2010 г.-27.04.2011 г. в размер на 2 294,26 лв. и са й присъдени 500 лв. разноски. Въззивният съд е счел , че е неоснователно възражението на касатора за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, като произнесено по недопустими искове, поради предявяването им извън срока по чл. 358 ал.1 т.2 КТ. Първоначално по делото е бил конституиран като ответник Р.-гр.К. .Производството е било спряно до произнасянето на ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. ОСГК. След приемането му, в съответствие с разясненията дадени в него, исковете са предявени срещу касатора.Прието е ,че конституирането на надлежен ответник е абсолютна процесуална предпоставка, за която се следи служебно и след като искът е насочен в определения от съда срок срещу пасивно легитимирания ответник, то следва да се приеме, че исковата молба е редовна.Този въпрос е бил разгледан и в определение № 733/28.08.2012 г. по гр.д.№290/2012 г. на окръжен съд-гр.К., с което е било отменено протоколно определение по първоинстанционното дело, за прекратяване като недопустимо на производството спрямо СОУ „Хр.Б.” и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е приел, че ответницата по касационната жалба е заела длъжността директор след като е спечелила конкурс, обявен на основание чл.37 ал.6 ЗНП. Подписала е споразумение, според което е назначена за срок от три месеца и поради изтичането му трудовото й правоотношение е прекратено. Изложени са съображения, че е налице задължителна съдебна практика, според която при длъжности, обявени за конкурсни с нормативен акт , срокът на времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса е до провеждане на нов конкурс, както и че работодателят не може да определи различен срок на действие на договора.По тази причина въззивният съд е намерил клаузата за срочност на трудовия договор за недействителна, а исковете за основателни.. Позовал се е на решение № 840/29.12.2009 г. по гр.д.№3405/2008 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване се поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът е извел материалноправния въпрос „за пределите при прилагане на чл.107 изр.2 КТ , по-точно за определяне на срочност при възникване на трудово правоотношение въз основа на конкурс на основание чл.89 и сл.КТ”. Според него въпросът е решен от въззивния съд без никаква яснота и обоснованост и че няма пречка въпреки проведения конкурс трудовото правоотношение да бъде срочно.Така поставеният въпрос е обусловен от правните изводи на възззивния съд, от значение за изхода на делото.Те са съобразени със създадената задължителна съдебна практика с цитираното решение на ВКС,която се споделя и от настоящият състав . Според приетото в него разликата в начина на възникване на трудовото правоотношение въз основа на конкурс определя същностните различия с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов договор по чл. 61 ал.1 КТ, включително и по отношение времетраенето му. В КТ няма нормативно установени изисквания за продължителност на действие на споразумението по чл. 107 КТ, но когато тези срокове се уреждат в специални закони, актове на МС или устави, въз основа на общия принцип за времетраене на трудовото правоотношение – до провеждане на нов конкурс за заемане на длъжността, работодателят не може да определи различен срок на действие. Времетраенето е винаги до сбъдване на предвиденото в закона условие – успешно провеждане на нов конкурс и определяне дата на встъпване в длъжност на лицето спечелило конкурса. съгласно чл. 90, ал. 3 КТ.Няма пречка конкурсната длъжност да е за определен срок при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на обявяване на конкурса и обуславящи срочността на трудовото правоотношение, като в последните хипотези е приложима нормата на чл. 68, ал.5 КТ.Но този срок трябва да е определен още с обявата за провеждането на конкурса, а не едва в споразумението сключено със спечелилия конкурса, който не е обявен със срок.Касаторът не е доказал наличието на допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като не е изложил доводи за неправилност на тази съдебна практика или за необходимостта да бъде променена в исканата от него насока.
Поставен е и процесуалноправният въпрос за „правилното прилагане на чл.228 ал.3 ГПК и дали насочването на иска срещу нов ответник при липса на съгласие от последния и постъпване на исковата молба след изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска, поради ненадлежно определена от ищеца пасивна легитимация на ответника поради произнасяне на тълкувателно решение по прилагане нормата на чл. 61 ал.2 КТ отнасяща се за назначаване на директорите на общински училища”. Намира, че и този въпрос е решен от въззивния съд при пълна неяснота. Навежда довод, че когато ответникът не е съгласен да встъпи в делото, чл.228 ал.3 ГПК предвижда искът да се счита предявен от постъпването на исковата молба срещу него. Пасивната легитимация на ответника е била налице още към момента на образуване на делото, но искът неправилно е бил насочен към ответник, който не е бил работодател.Намира, че това не е основание да не бъде спазен срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ.Така формулиран въпросът не е релевантен, тъй като въззивният съд не е изразявал становище във връзка с приложението на чл.228 ал.3 ГПК и постъпване на искова молба след изтекъл преклузивен срок.Във връзка с конституирането на надлежна ответна страна в мотивите на ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГК е прието,че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на водене на иск, за наличието на която съдът следи служебно.Ако при проверката бъде констатирано,че исковете по чл. 344 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник,съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник,като само при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.Въззивният съд не се е отклонил от това разрешение.
В заключение следва да се посочи,че не е доказано наличието на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. В настоящия случай касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде преодоляна в исканата от него насока .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104/21.05.2013 г. по гр.д.№132/2013 г. на Окръжен съд-гр.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: