О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София 18.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 3074 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба с вх.
№ 6704/09.05.2016 г. от ищцата А. С. П., [населено място], чрез назначения й процесуален представител адв. Р. П., срещу решение № 680/08.04.2016 г. по в. гр. дело № 4723/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2015 г. по гр. дело № 4470/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от А. С. П. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ексцес, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателката поддържа основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: 1. при постановяване на решението си следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои от тях са относими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства? 2. налице ли е ексцес ако ищцата след приключване на първото заседание по друго гражданско дело е получила множество увреждания, като здравословното й състояние се е влошило в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението по първоначалното дело и пострадалият претърпи неочаквано негативно развитие на здравето, като тези увреждания се намират в причинна връзка с бездействията на ответника /Столична община/? 3. при постановяване на решение при иск за присъждане на обезщетение на вреди в резултат на ексцес, следва ли да се съобрази здравословното състояние на ищцата, ако същата страда от множествена склероза, но в момента е в ремисия?
Позовава на Решение № 122 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1203/2010г. на III г.о. по първия въпрос, на Решение № 488 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г. на IVг.о. и на т. 10 от Постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС по втория и на Решение № 2286/1972 г. на ВКС, I г.о. по третия. Счита, че решаването на спора от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото всеки въпрос, свързан с обезщетение на неимуществени вреди, е съществен за точното прилагане на закона.
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Столична община е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал.1 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение по гр. дело № 5242/2008г. на СГС, 8 състав, е установено със сила на пресъдено нещо между страните, че е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД и ищцата е претърпяла неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, осъществено на 17.04.2008г., като размерът на определеното от съда по справедливост обезщетение е в размер на 2 000 лв.. Прието е, че постановилият този съдебен акт съд е съобразил броя, вида и характера на уврежданията – счупване на 5 – та метатарзална /ходилна/ кост на ляво стъпало и контузия и оток на гърба на дясна предмишница, непосредствено под лакътя, довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от 2 месеца; възрастта на ищцата; преживения стрес и посттравматичното психическо разстройство и напълно възстановеното здравословно състояние на увредената от процесните травми към момента на приключване на устните състезания, без остатъчни негативни явления и без очаквани бъдещи усложнения.
Прието е за безспорно обстоятелството, че с решение на ТЕЛК от 12. 03. 2003г., че на ищцата е призната пожизнено 98 % загуба на работоспособността с чужда помощ с водеща диагноза – „множествена склероза“.
Въззивният съд е обосновал, че по предявения иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищцата е да установи наличието на „ексцес“, т. е. че е претърпяла нови неимуществени вреди от процесния деликт, които не са взети в предвид при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт по влязлото в сила съдебно решение, както и причинно – следствената връзка между тези нови вреди и инцидента с безстопанствените кучета. Съдът е анализирал приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-психиатрична експертиза и на съдебно-медицинска експертиза и е достигнал до извод, че не е установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от процесния деликт, извън тези които са взети в предвид от съда и обезщетени с влязлото в сила съдебно решение, с което съдът е съобразил и решението на ТЕЛК от 12. 03. 2003г. В тази връзка, въззивният съд се е позовал на заключенията на изслушаните медицински експертизи, според които новите неимуществени вреди нямат причинно – следствена връзка с инцидента с безстопанствени кучета от 17.04.2008г.. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ищцата, като несъответстващи на останалите събрани доказателства. Възприети са изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към тях.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване е цитирано решение № 122/25.02.2011 г. по гр.дело № 1203/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. С това решение е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по процесуално правния въпрос задължен ли е съдът да обсъди и да прецени заключението на съдебно-медицинската експертиза заедно и във връзка с всички останали събрани по делото доказателства. В същото решение не е даден отговор на правния въпрос, поради което съдът е лишен от възможността да прецени налице ли е или не разрешаване на формулирания от жалбоподателката въпрос в противоречие с тази практика на ВКС. Само за яснота следва да се отбележи, че правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с трайно установената практика на ВКС. Според същата практика обективирана в т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Тази практика е приложима и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. и е възприета в многобройни решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. С решение № 210/15.08.2014 г. по гр.дело № 6605/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че при постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. При изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрани пред нея и пред първата инстанция; прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 283/14.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, решение № 98/20.05.2013 г. по гр.дело № 520/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Решаващите правни изводи съдът е извел, като е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, съответно е изложил и мотиви за възприетите съдебно-медицински експертизи, както и мотиви относно свидетелските показания, които не е кредитирал. С оглед на посоченото съдът преценява, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
По посочения правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като същият е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС. Освен това жалбоподателката не е цитирала и приложила влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК отменен по същият правен въпрос, за да се обсъжда наличието на това основание за допускане на касационно обжалване.
По същият въпрос не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касае приложение разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и хипотетично и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът съгласно установената практика на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва същият да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че така формулиран въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият касае правилността на обжалваното решение и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според посочената по-горе практика на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК са различни от общите основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК К. съд преценява дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт съдът ще извърши само ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че въпросът е по правилността на обжалваното решение и не представлява правен въпрос съдът намира, че само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката А. П., чрез адв.Р.П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 680/08.04.2016 г. по в. гр. дело № 4723/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба с вх. № 6704/09.05.2016 г., подадена от ищцата на А. С. П., [населено място],[жк], ул.”544”, № 10, чрез адв.Р. П., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, кантора 116, чрез адв.Р. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: