О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№68
гр.София, 18.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 7379/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. И. К. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 15246 от 03.10.2013 год. срещу въззивното решение № VІ-91 от 02.08.2013 год. по в.гр.дело № 955/2013 год. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, шести въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1832 от 28.12.2012 год. по гр.дело № 11510/2011 год. на Бургаския районен съд в частта, с която е извършена делба на процесните имоти по реда на чл.353 ГПК, като в дял на Ч. И. К. е поставен апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.616.122.3.2 по КК на [населено място], [улица], ет.1, с площ 62.79 кв.м., на стойност 57 000 лева, а в дял на касатора е поставен апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.601.4.1.1 по КК на [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 65.94 кв.м., на стойност 63 720 лева и последният е осъден да заплати на Ч. И. К. сумата 3 360 лева за уравнение на дяловете.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи следния въпрос, по който, според жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и разрешението, дадено с решения на ВС, а именно: дали ако дяловете на съделителите са равни, но допуснатите до делба имоти са на различна стойност, то теглене на жребий се явява неудобно и делбата следва да се извърши чрез разпределението им по реда на чл.353 ГПК? К. се позовава на решение № 406 от 10.01.2012 год. по гр.дело № 729/2010 год. на ВКС, І г.о. и решение № 127 от 24.02.1987 год. по гр.дело № 12/1987 год. на ВС, І г.о. Твърди се алтернативно и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимост да се отговори на въпроса: каква разлика в стойностите на допуснатите до делба имоти се преценява като неудобство при тегленето на жребий и представлява критерий за разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, ако квотите на съделителите са равни?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да разпредели имотите по реда на чл.353 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че независимо от равните права на страните, тегленето на жребий е много неудобно поради разликата в стойността на допуснатите до делба имоти и тъй като от дълги години между страните било установено едно фактическо разпределение на самостоятелните обекти – ищецът е регистриран адресно и живее самостоятелно в апартамента в[жк], а ответникът е адресно регистриран и живее в апартамента на [улица], в които жилища са извършили различни подобрения.
В. съд е потвърдил решението, като е приел, че съобразно трайно установения начин на ползване на двата имота, разликата в тяхната стойност и най-вече това, че именно ответникът е собственик на ? ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което е изграден имота на [улица](нотариален акт № 53, т.І, нот.дело № 99/1988 год. и скицата на имота) заедно с други лица, сред които не е ищецът/сега касатор/, тегленето на жребий в случая би било неудобно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Съдебната практика отдавна е утвърдила критериите, при които се пристъпва към разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./, понастоящем по чл.353 ГПК, като последователно се приема, че тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите /срвн., т.5, б.”б” от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд/. В същата точка на цитираното постановление е разяснено и кога тегленето на жребий по смисъла на чл.292 ГПК/отм./ е невъзможно – когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Доколкото чл.292 ГПК/отм./ е възпроизведен без отклонения и изменения в чл.353 ГПК, с решения по реда на чл.290 ГПК е уеднаквена съдебната практика, касаеща законоустановените критерии при разпределяне на имотите по посочения ред.
Разрешението, възприето от въззивния съд с обжалваното решение не е в противоречие с приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 406 от 10.01.2012 год. по гр.дело № 729/2010 год. на ВКС, І г.о. С последното се припомнят постановките, съдържащи се в т.5, б.”б” на ППВС № 7/28.11.1973 год., като се подчертава, че дори когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./, сега чл.353 ГПК, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и тълкувателния акт на Пленума на Върховния съд. Посочено е, че чл.292 ГПК/отм./, сега чл.353 ГПК не може да се приложи въз основа на социален критерий и селищна принадлежност на обектите на делбата.
Решаващият аргумент на въззивната инстанция, че тегленето на жребий ще се окаже неудобно е основан освен на трайно установения начин на ползване на двата процесни апартамента /прието е за безспорно, че фактическото разпределение на жилищата съществува от години и е извършено доброволно/, най-вече на обстоятелството, че Ч. И. К. е собственик на ? ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което е изграден имота на [улица], съгласно нотариален акт № 53, т.І, нот.дело № 99/14.01.1988 год. на нотариуса при Бургаския районен съд и скица № 45074 от 01.12.2010 год./л.12-13 от гр.дело № 11510/2011 год. на Б./, като съделителят А. И. К. не е сред съсобствениците на този поземлен имот. В случая, въззивният съд е приел, че съсобствеността на двете жилища следва да се ликвидира окончателно чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, като е взел предвид установените обстоятелства, касаещи начина на ползване на делбените имоти, и особено обстоятелството, че съделителят, комуто е поставен в дял апартамента на [улица], обитаван от него от години въз основа на доброволно фактическо разпределение на двете жилища, е притежател на правото на собственост на ? идеална част от терена, върху който е построена сградата.
Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат доводи за неправилно приложение на чл.353 ГПК с оглед възприетия от въззивния съд критерий при преценката за неудобство за теглене на жребий.
Предвид на изложеното, не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото решение № 127 от 24.02.1987 год. по гр.дело № 12/1987 год. на ВС, І г.о. не е пряко относимо към процесния случай. Същото има за предмет различна хипотеза, при която е преутвърдена постоянната практика на съдилищата, че невъзможност за теглене на жребий е налице при едновременната даденост на съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти и на разлики в размера на частите на съделителите, а за голямо неудобство са възпроизведени примерните хипотези съгласно т.5, б.”б” от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд. Липсва противоречие на въззивното решение с цитираното решение на Върховния съд, І г.о., доколкото последното не третира аналогичен случай.
Въпросът, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаещ разликата в стойността на допуснатите до делба при равни квоти имоти при преценката дали е налице неудобство за теглене на жребий, не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Както се посочи, решаващият мотив на въззивния съд за извършване на делбата чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК е основан най-вече на обстоятелството, че единият от съделителите е съсобственик /заедно с трети лица/ на имота, в който е построена сградата, в който се намира от години обитаваното от него жилище.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-91 от 02.08.2013 год. по в.гр.дело № 955/2013 год. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, шести въззивен състав по жалба вх.№ 15246 от 03.10.2013 год. на А. И. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: