Определение №68 от 21.3.2013 по гр. дело №2/2 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 68

гр. София, 21.03.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 2/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на
Х. Г. И. от [населено място] чрез пълномощника му, адвокат Н. А. срещу решение № 104 от 18.09.2012 г. по гр. дело № 1242/2012 г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК развива съображения за неоснователност на жалбата. Другият ответник З. А. К. не е взел становище.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение, без да се посочват конкретно обжалваните части, поради което следва да се приеме, че жалбата има за предмет целия съдебен акт.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на Х. Г. И. против [фирма], [населено място] и З. А. К. по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане солидарно на обезщетение за имуществени вреди – разлика между получаваната от ищеца лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от 30.04.2007 г. до 04.12.2009 г., поради неправилно посочване на категорията труд за периода от 14.03.1983 г. до 30.04.2007 г. в издаденото от ответниците УП образец 3 и пенсията, която би получил, ако в издадените му от ответниците документи при пенсиониране категорията труд за процесния период би била посочена правилно, както и в частта, с която се е произнесъл по акцесорният иск на касатора по чл. 86 ЗЗД е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / изм., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума. Преценката за това дали решението е обжалваемо пред Върховния касационен съд се прави отделно по отношение на всеки един от исковете и съединяването им за общо разглеждане не може да се отрази върху обжалваемостта им. В случая предявените искове са с цена до 5000 лв., поради което обжалването на въззивното решение в посочените части е недопустимо, както в отхвърлителните части по отношение, на които касаторът има правен интерес да подаде жалба, но достъпът до касация е изключен поради предвидения максимален праг за обжалване, така и в уважените части, както поради посочения максимален праг за обжалване, така и вследствие липсата на правен интерес, да се иска отмяна на решението в частта, с която спорът е разрешен в полза на жалбоподателя, т.е. изходът на делото е благоприятен за него. Предвид изложеното следва касационната жалба в посочената част да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати.
Касационната жалба срещу решението в останалата обжалвана част е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
К. поддържа, че цитираното по – горе въззивно решение в частта, с която Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 655 от 21.06.2011 г. по гр. дело № 8449/2009 г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на искът му по чл. 226, ал.1, т. 2 КТ против [фирма], [населено място] и З. А. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – сумата 10000 лв., поради неправилно посочване на категорията труд за периода от 14.03.1983 г. до 30.04.2007 г., в издаденото от ответниците УП образец 3 е неправилно. Неправилността на съдебния акт според жалбоподателя произтича от отхвърляне на иска въпреки доказаната причинно – следствена връзка между действията на ответниците и настъпилата вреда. Същият се позовава на Т. № 4/05.04.2006 г. по тълк. дело № 4/2005 г., решение от 20.10.2008 г. по гр. дело № 682/2008 г. на Окръжен съд – [населено място], решение № 3164 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 15732/2009 г. на Върховен административен съд, както и на Постановления № 94 – ДД – 563 от 24.10.2003 г. и № 94 – ГГ- 303 от 22.08.2003 г. на Министерство на труда и социалната политика.
К. не е поставил правен въпрос относно решението, с което въззивния съд се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Изразяването на несъгласие с мотивите на окръжния съд, както и посочването на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК не съставлява правен въпрос / общо основание за допускане на касационен контрол / по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК. Съдържанието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – общи и допълнителни са изяснени в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О. и касаторът не е взел предвид дадените в същото разяснения, изложил е касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство, което е по чл. 288 ГПК. Следва да се има предвид, че постановленията на Министерство на труда и социалната политика, както и решенията на Върховния административен съд не са съдебна практика, а за решението на Окръжен съд, [населено място] липсват данни да е влязло в сила / в този смисъл отново трябва да се имат предвид разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О., т. 2 и т. 3 /, а относно Т. № 4/05.04.2006 г. по тълк. дело № 4/2005 г. на О. на ВКС не са изложени никакви съображения, от които да се извежда връзка с проблематиката, по която въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение в посочените части. По въпроса: допустимо ли е по иска с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдебните инстанции да се произнасят само с осъдителен диспозитив, без установителен такъв, проблематиката засяга въззивното решение в частта, която не подлежи на касационен контрол и за това обсъждането му е извън предмета на настоящето производство.
Жалбоподателят не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на решението в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. Г. И. срещу решение № 104 от 18.09.2012 г. по гр. дело № 1242/2012 г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове от Х. Г. И. против [фирма], [населено място] и З. А. К. по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане солидарно на сумата 5000 лв., обезщетение за имуществени вреди, както и за заплащане солидарно на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 30.04.2007 г. до 04.12.2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2/2013 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 18.09.2012 г. по гр. дело № 1242/2012 г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав в останалата обжалвана част.
Определението, с което касационната жалба на Х. Г. И. се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top