2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
[населено място], 24.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 58 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. Ч. С. чрез пълномощника й адв. Ц. срещу определение № 434 от 06.12.2011г. на Търговищки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 361/2011г., с което е оставена без разглеждане жалбата й, обективирана в заявление вх. № 676 от 24.10.2011г., срещу решение № 156 от 30.09.2011г. по гр.д. № 150/2011г. на Поповски районен съд в прекратителната му част, като недопустима поради просрочие.
Според жалбоподателката тя е подала жалба срещу прекратителната част на решението в срока за обжалване и има интерес от така предприетото обжалване, понеже производството касае нейния имот. Счита, че с постановеното решение и отмяната на нотариалния акт се подменя волята й по сделката, което обуславя правния й интерес от участие в производството.
Ответникът Р. В. А. не е взел становище.
Ответницата по жалбата Д. Д. М. я намира за основателна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №150/2011г. на Поповски районен съд е образувано по искова молба на Р. В. А. против Ф. Ч. С. /настоящата частна жалбоподателка/ и Д. Д. М. за установяване, че втората ответница не е собственик на три поземлени имота, прехвърлени й от първата ответница с договор за издръжка и гледане. С постановеното решение по делото районният съд е уважил иска спрямо ответницата Д. М., а спрямо ответницата Ф. Ч. С. е прекратил производството поради липса на правен интерес. Подадена е в срока за обжалване въззивна жалба от адв. Ц. като пълномощник на Д. М.. При проверка редовността на образуваното въззивно производство Търговищки окръжен съд е установил, че на 24.10.2011г. от адв. Ц. е подадено заявление, с което внася държавна такса по жалбата като същевременно уточнява, че жалбата изхожда от Ф. Ч. С., която е недоволна от прекратяване на производството спрямо нея. Съдът е счел, че това заявление представлява въззивна жалба от ответницата по иска Ф. С., но тя е просрочена, поради която я е оставил без разглеждане. Именно това определение е обект на обжалване.
При горните данни настоящият състав намира определението за правилно. П. решение е съобщено на ответницата по иска Ф. С. на 06.10.2011г. лично. Срокът за обжалване, доколкото тя има интерес от същото, е изтекъл на 20.10.2011г. /работен ден/, а заявлението на адв. Ц., с което за първи път се заявява обжалване на решението от името на Ф. С., е подадено на 24.10.2011г., т.е. след срока.
Ето защо обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 434 от 06.12.2011г. на Търговищки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 361/2011г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Ф. Ч. С., подадена със “заявление” вх. № 676 от 24.10.2011г. срещу решение № 156 от 30.09.2011г. по гр.д. № 150/2011г. на Поповски районен съд в прекратителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: