О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №450/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба, вх.№19826/18.12.2013 г., подадена от И. М. Ц. против въззивно определение №2965/13.11.2013 г. по ч.гр.д.№2148/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, VІ-ти въззивен граждански състав.
С посоченото определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане частна жалба, вх.№3144/01.10.2013 г., подадена от И. М. Ц. от [населено място], против определение №196/09.9.2013 г. по гр.д.№113/2012 г. по описа на Царевския районен съд, с което частния жалбоподател в настоящото производство е осъден да довнесе като държавна такса в производството сумата 2945,20 лева. Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение не е от категорията на подлежащите на обжалване по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Срещу определението на въззивната инстанция а подадена частна жалба от И. М. Ц. с оплаквания за неправилност. Навежда се оплакване, че изводите за необжалваемост на акта на първоинстанционния съд са незаконосъобразни, като се позовава на разпоредбата на чл.70, ал.2 ГПК. Моли се да отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], област Б., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:
Обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон. Актът, с който съдът определя окончателна цена на предявения иск, какъвто е процесния случай, подлежи на обжалване. Постановеното от съда определение попада в хипотезата на чл.70, ал.3 ГПК. По естеството си актът на съда по чл.70, ал.3 ГПК е частен случай на хипотезата на чл.70, ал.2 ГПК, поради което подлежи на контрол по реда на чл.274 ГПК.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по съществото на частната жалба срещу определението на Царевския районен съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2965/13.11.2013 г. по ч.гр.д.№2148/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, VІ-ти въззивен граждански състав.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по същество по частна жалба, подадена от И. М. Ц. от [населено място], против определение №196/09.9.2013 г. по гр.д.№113/2013 г. по описа на Царевския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: