2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията В. ч. гр. д. № 4868/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. К., О. А. С., Л. А. Л., Ю. А. Н., А. Г. Ч. и А. В. С., граждани на Руската федерация, всички чрез адв. М. против определение № 525/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4275/2019 г. на Върховен касационен съд (ВКС), трето гражданско отделение в частта, в която е оставена без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на посочените лица срещу определение № 2773/24.09.2019 г. по ч. гр. д. № 1668/2019 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която е потвърдено прекратяването на производството по предявените в условията на евентуалност от ищците, в качеството им на етажни собственици, против ответника искове за обезщетение за лишаване от ползване на партерно фоайе (ползвано като рецепция) – обща част в сграда в режим на етажна собственост (ЕС), за периода след датата на завеждане на исковата молба на 01.04.2019 г., в размер на 50 лв. месечно до премахване на рецепцията, претендирана от всеки ищец за себе си.
Жалбоподателите считат определението в атакуваната му част за неправилно и искат отмяната му.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че се касае въззивно определение по гражданско дело, което, в посочената по-горе негова обжалвана част има за предмет субективно предявени искове всеки един с цена под 5 000 лв., определени по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и затова, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на делото е претенция на всеки един от жалбоподателите – ищци за сума под 5 000 лв., т. е. цената на иска е под законоустановения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимум от 5 000 лв., поради което решението по делото по тази претенция не подлежи на касационно обжалване, съответно – не подлежи на касационно обжалване и постановеното от окръжния съд въззивно определение в тази му част.
Като е приел за процесуално недопустима частната касационна жалба срещу атакуваното пред него определение на въззивния съд в посочената му част и я оставил без разглеждане, предходният състав на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 525/03.12.2019 г. по ч. гр. д. №4275/2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.