О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 11.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 61 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Т. Г. Г. от гр. П. против определение № 3* от 8.12.2009г. по ч.гр.д. № 2968/09г. на Пловдивски окръжен съд,с което е допълнено в частта за разноските определение № 3100/18.11.2009г.,постановено по ч.гр.д. № 2968/09г.на ПОС,с което е оставено без уважение искане да допускане на обезпечение на бъдещ иск. Счита,че неправилно са определени разноските на базата на половината от стойностите на претендираните суми -на основание чл.7 ал.5,във вр.с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като счита,че същите следва да се присъдят в пълен размер- иска обжалвания акт да бъде отменен,а въпросът решен по същество като бъде осъдена противната страна да заплати претендираната сума от 450лв. Излага и доводи за тежко материално състояние.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна.
Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение, възможността,за което е изрично предвидена в чл.248 ал.3 от ГПК и което не е постановено от ПОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- частната жалба е неоснователна по следните съображения :
Във връзка с искане на А. А. А. и В. С. А. против Т. Г. Г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск е било образувано производство по г.гр.д. № 1* по описа за 2009г.на Пловдивския районен съд,което е приключило с влязло в сила на 2.12.2009г.определение,с което искането е оставено без уважение. В срока за обжалване на същото е постъпила молба от ответницата с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.,който е удостоверен с приложено адвокатско пълномощно. Последвало е оспорване от противната страна,която е направила възражение за прекомерност.
С обжалваното определение съдът е присъдил сумата от 225лв.,съобразявайки се с разпоредбата на чл.7 ал.5от Наредба № 1 от 9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съгласно която –за защита в производства по обезпечаване на бъдещ иск –възнаграждението се определя по правилата на ал.2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая- при претендирана сума от 450лв-съдът спазвайки правилото за половината е присъдил – 225лв.
Така постановения акт е правилен.
Дължимостта на разноските произтича от разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК – пред вид неуважаването на подадената от противната страна молба за допускане на обезпечение. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,което съдът счита за основателно- размерът на дължимите разноски следва да се определи съобразно препращането по чл.36 от Закона за адвокатурата-а именно-по Наредба № 1 от 9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При преценката си- съдът се е съобразил с чл.7 ал.5 от същата –и съобразно този текст е определил дължимите разноски. В частната жалба не са наведени правни доводи,които евентуално да мотивират различен правен извод.
Следва да се посочи,че практиката,на която се позовава жалбоподателя е неприложима,тъй като е от 2008г.,а редакцията на нормата на чл.7 ал.5 е от ДВ бр.2 от 2009г.
Несъотносими са и доводите за тежко материално положение,защото те биха могли –при наличие на законовите предпоставки-да бъдат от значение при преценка на дължимостта на държавните такси,но не и на разноските.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че подадената частна жалба е неоснователно,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3* от 8.12.2009г. по ч.гр.д. № 2968/09г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.