4
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 872/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр.София, 28.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 872/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 108 от 05.03.2010 год., постановено по гр.дело № 1087/2009 год., с което е обезсилено решение № 36/10.04.2009 год. по гр.дело № 67/2007 год. на Е. районен съд в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от С. М. Г. против Ц. Н. Г., Р. Н. Г., Е. Н. Д. и Й. С. И. иск за прогласяване за нищожно на разпределението на ползване /погрешно именувано „делба”/ на парцел ХІІІ-837 в кв.86 по плана на[населено място] с площ 1705 кв.м., извършено с решение № 273/24.03.2002 год. по гр.дело № 165/2001 год. на ЕлПРС и е прекратено производството по делото в тази част и е оставено в сила решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от С. М. Г. против Ц. Н. Г., Р. Н. Г., Е. Н. Д. и Й. С. И. искове за ново разпределение ползването на УПИ ХІІІ-873 в кв.86 по плана на[населено място], пи съседи: улица, С. Миджов, наследници на Ф. Д. и М. П., както и в частта, с която ищцата е осъдена да за плати на ответниците сумата 700 лева разноски.
Недоволен от въззивното решение е касаторът С. М. Г.-С. от[населено място], представлявана от адвокат В. И. И. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като е налице „произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси без мотивиране – съществено нарушение по чл.236, ал.2 ГПК заради липса на мотиви, а и в противоречие с чл.235, ал.2 ГПК – без обсъждане”. Прилага две съдебни решения.
От ответниците по касация Ц. Н. Г., Е. Н. Д. лично и като пълномощник на Р. Н. Г.-К., Й. С. И., всички от[населено място], представлявани от Д. Н. К. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендират за направените разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС се претендира ново разпределение на ползването на процесното дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-837 в кв.86 по плана на[населено място], образуван от имот пл.№ 1715 с площ 665 кв.м.(п.ХVІ-1345), собственост на Й. С. И. и имот пл.№ 837 с площ от 1040 кв.м. (п.ХV-1345), собственост на Ц. Г. и Р. Г. с квота общо ? ид.ч. и С. Г. – ? ид.ч., но липсват нови обстоятелства за преразпределение на ползването с оглед влязлото в сила решение по гр.дело № 165/2001 год. на Е. районен съд по иск със същата правна квалификация, където е съобразено определените за реално ползване части от дворното място да имат лице към улица, вкл. и че на ищцата е предоставено ползването на средната част на дворното място, което тя не е обжалвала относно достъпа през съществуващите входни врати да е ограничен. Взето е предвид, че построените от ответниците стопански постройки и други обекти не пречат на ищцата за реалното ползване на нейната част съгласно посоченото съдебно решение, а ако има незаконни постройки редът за защита е друг. Отчетено е, че придобиването на лек автомобил не е основание за преразпределение на имота, поради което първоинстанционното решение за отхвърляне иска по чл.32, ал.2 ЗС е потвърдено.
За да обезсили първоинстанционното решение в останалата част въззивният съд е приел, че то е недопустимо тъй като възражението за квотите на страните в процесното УПИ е следвало да се направи от ищцата в производството по гр.дело № 165/2001 год. Направен е извод, че съдебното решение по чл.32, ал.2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за правата на страните в съсобствеността – този въпрос може да бъде преразгледан само при възникването на нови обстоятелства, налагащи преразпределение на ползването, каквито в случая не са налице.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Представените решения на ППВС са постановени при друг процесуален ред:
ППВС № 1 от 13.07.1953 год. касае формата на решението и присъдата като в т.3 е прието, че всяко решение трябва да бъде мотивирано.
ППВС № 2 от 25.06.1958 год. е свързано със сигналната функция на съдилищата.
Отделен е въпросът, че обжалваният съдебен акт на окръжния съд е постановен от него като въззивна/а не втора/инстанция, същото е мотивирано като приетата фактическа обстановка кореспондира на процесуалното поведение на страните при съобразяване на доказателствата по делото.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените по делото разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 108 от 05.03.2010 год., постановено по гр.дело № 1087/2009 год.
ОСЪЖДА С. М. Г.-С. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] да заплати на Ц. Н. Г., Е. Н. Д. лично и като пълномощник на Р. Н. Г.-К. и Й. С. И., всички от същия адрес, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: