Определение №68 от 42443 по търг. дело №1669/1669 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68

Гр. София, 14.03.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1669/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по постъпила на 26.03.2015 г. касационна жалба от [фирма] с ЕИК [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника му адв. В., срещу решение № 9/16.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 469/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин. С него, след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 94/2014 г. по описа на Кулския районен съд, е признато за установено, че касаторът дължи на И. С. И. от [населено място] сумата 4 310 евро – главница, представляваща платена на 25.07.2012 г. от И. И. погасителна вноска по банков заем на едноличния търговец, както и законна лихва върху главницата за времето от 25.07.2012 г. до 31.07.2013 г. в размер на 447.94 евро, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 350/2013 г. на Белоградчишкия районен съд.
В жалбата се навеждат касационни основания по см. на чл.281, т.2 и т.3 ГПК и се моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо – постановено по непредявен иск, ведно с връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, или евентуално да бъде отменено, като неправилно, а искът да бъде отхвърлен. Допускане до касационно обжалване се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по конкретно формулирани правни въпроси.
Писмен отговор против касационната жалба не е депозиран.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че жалбата не отговаря на изискванията за допустимост и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. /в приложимата редакция на закона преди изменението му, действала до 06.07.2015 г./ не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по реда на чл.422 ал.1 ГПК по обективно кумулативно съединени искови претенции, цената на всяка от които е под 10 000 лв. От друга страна, предметът на спора е относим към търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 вр. ал.3 ТЗ /независимо от начина на кредитиране, исковата сума е послужила за погасяване на търговско задължение на ЕТ/, а това определя съответно и търговския характер на делото, съобразно чл.365 т.1 ГПК. Предвид изложеното, налице е хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК, поради което атакуваното въззивно решение се явява изключено от обхвата на допустимия касационен контрол.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] с ЕИК [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника му адв. В., срещу решение № 9/16.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 469/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top