О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 02.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1189 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Х., представляван от адв. Н. Н., срещу решение № 11 от 09.02.2016г. по в.гр.д. № 652/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ГК, III състав, с което е потвърдено решение № 146 от 07.07.2015г. по гр.д. № 61/2015г. на Окръжен съд – Кърджали и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 360 лева – разноски пред въззивния съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора Г. Р. Х. против [фирма] иск по чл.95, ал.1, т.1 ЗАПСП вр. чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца върху кръстословица, публикувана в бр.32 от 10 май 2008г. на в. „Р. войс” – регионален ежедневник за [населено място], като я е публикувал без предварителното му съгласие и е премахнал надписа, обозначаващ авторството му.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че е доказал своето авторство, като е представил копие от вестника, на който е предоставил процесната кръстословица и където тя е била публикувана преди процесната публикация. Поддържа, че въззивният съд е приел безкритично доказателствата, предоставени от ответника, а не е допуснал негови относими доказателствени искания, неправилно недопуснати и от първоинстанционния съд. Твърди, че въззивният съд неправилно е отказал да спре делото, въпреки наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК с оглед подадения от него сигнал в Районна пракуратура – [населено място] за извършени престъпления по чл.172а и чл.173 НК по повод нарушението, предмет на настоящото дело. В касационната си жалба поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по отношение на приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Поддържа, че е неправилен мотивът на въззивния съд, че отговорността, предмет на настоящото производство, е различна от обстоятелствата, касаещи посочените състави на престъпление по чл.172а и чл.173 НК. Твърди още, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Касаторът поддържа, че се разрешава противоречиво от съдилищата и въпросът, отнасящ се до приемането като доказателство на вестник, чиято автентичност се оспорва от една от страните, като сочи гр.д. № 53/2012г. на Окръжен съд – Смолян. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Трябва ли да се приеме за безспорно доказано съдържанието на печатно произведение /вестник/, когато такова е представено от страна по делото, но няма никакви други доказателства за неговата автентичност?
2. Какво представлява периодично печатно издание /вестник/, представено като доказателство по гражданско дело – дали е писмено доказателство, дали е частен документ или нещо друго?
3. В чия тежест трябва да се възложи доказването, когато се оспорва съдържанието на представен като доказателство брой на периодично печатно издание /вестник/ – дали страната, която го представя, трябва да докаже по безспорен начин неговото съдържание, или страната, която го оспорва, трябва да докаже по безспорен начин, че съдържанието му е неистинско?
4. Трябва ли да бъде спряно дело, когато има наличие на престъпни обстоятелства, а със средствата на гражданския процес не може да бъде установена безспорно истинността на факти, които могат да бъдат установени в наказателно производство и когато тези факти, респ. евентуална присъда на наказателен съд, са от значение за правилното решаване на гражданското дело?
Поддържа, че с оглед увеличаващия се брой дела за защита на нарушени авторски права и поради трудността за доказване на авторството в случай на авторски произведения, публикувани неправомерно от издатели на вестници, произнасянето по поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], представляван от адв. Е. П., оспорва касационната жалба. Счита касационната жалба за нередовна поради липсата на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и намира за голословно твърдението, че материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно, че ответното дружество издава вестник „Р. войс” – регионален седмичник за [населено място], както и че в бр.32 от 10.05.2008г. на този вестник е публикувана без посочване на нейния автор кръстословица, която е идентична с кръстословицата, публикувана в бр.103 от 09.05.2008г. на вестник „Топ новини” – регионален вестник за област Шумен, съдържаща означение, че ищецът е неин автор. Приел е, че с оглед съдържащото се в чл.3 ЗАПСП определение на обектите на авторското право, кръстословицата се явява защитим обект на авторско право.
По отношение на авторството на процесната кръстословица въззивния съд е взел предвид представените от ответника доказателства – публикация във вестник „С. милионер”, бр.12 от 20-26 май 2006г. на кръстословица, напълно идентична както с тази, публикувана в бр.103 от 09.05.2008г. на вестник „Топ новини”, така и с публикуваната в бр.32 от 10.05.2008г. на вестник „Р. войс”, като под кръстословицата, публикувана във вестник „С. милионер”, е посочен друг автор – В. Й.. С оглед на това е приел за разколебана презумпцията на чл.6 от ЗАПСП, тъй като е налице по-ранна публикация от тази, на която се позовава ищецът, и в нея за автор на кръстословицата е посочено друго лице. Въззивният съд е посочил, че ищецът е оспорил първоначално представеното от ответника копие от вестник „С. милионер”, но впоследствие е представено от ответника самото печатно издание в оригинален вид, което не се различава от копието. Поради това въззивният съд е приел, че не е установено именно ищецът да е автор на процесната кръстословица, с оглед на което е достигнал и до крайния извод за липса на нарушаване на негово авторско право и за неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият и вторият процесуалноправни въпроси се отнасят до доказателствената сила на представения от ответника като доказателство вестник и са поставени във връзка с твърдението на касатора, че автентичността и съдържанието му са оспорени от него и не са доказани от ответника. Тези въпроси не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Действително представеното от ответника копие на бр.12 от 20-26 май 2006г. на вестник „С. милионер” е оспорено от касатора, но ответникът е представил оригинал на това доказателство, който не е оспорен от касатора и с оглед на това въззивният съд е ценил доказателството и е основал фактическите и правните си изводи на него. Поради това въпросите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Третият процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като вззивният съд не е отрекъл, че при направено оспорване на представен като доказателство брой на периодично печатно издание /вестник/, в тежест на представилата го страна е да докаже неговата истинност. Въззивният съд е взел предвид направеното от ищеца оспорване на първоначално представеното от ответника копие от вестник „С. милионер”, както и това, че впоследствие е представено от ответника самото печатно издание в оригинален вид, което не се различава от копието. Поради това въззивният съд е основал изводите си на печатно издание, представено от ответника в оригинал и неоспорено от ищеца.
Четвъртият процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Отговорът на този въпрос е обусловен от конкретните факти по делото, поради което не може да се приеме, че би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е налице постоянна съдебна практика – определение № 733 от 11.11.2013г. по ч.гр.д. № 6790/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 567 от 02.09.2013г. по ч.т.д. № 2075/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Според тази практика наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране, а е необходимо съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на такива обстоятелства и по нейните твърдения се извършва проверка, не е основание за приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Изводът на въззивния съд за липса на основанието на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството е съобразен с формираната съдебна практика и конкретните факти по делото, поради което не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не е представил и доказателства за противоречиво разрешаване от съдилищата на част от поставените процесуалноправни въпроси, каквито твърдения е изложил в касационната си жалба.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника [фирма] направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 09.02.2016г. по в.гр.д. № 652/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ГК, III състав.
ОСЪЖДА Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Н. Н. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], комплекс „П.“, вх.Д, офис 10, адв. Е. П. сумата 600 лева /шестстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: