О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 28.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5331/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. Д., подадена от пълномощника адв. Ж, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 10 от 13.02.2008г. по в.гр.д. № 1181/2007г. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І-11 с-в, от 19.03.2007г., постановено по гр.д. № 142/2006г. в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Д. против Прокуратура на Република България и С. с. с. за присъждане на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 20 000 лв. до 30 000 лв.
Ответниците по жалбата Прокуратура на Република България и С. с. с. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 2, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, /Загл. изм. ДВ бр. 30/2006г./, за сумата 20 000 лв. въззивният съд е приел, че прилагането на критерия „справедливост” по чл. 52 ЗЗД предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението за репарирането им. Взел е предвид периода на незаконното обвинение, периода на задържането под стража, постановено като мярка за неотклонение, и цялостното негативно отражение на обвинението върху правната сфера на ищеца.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В заявлението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът излага съображения, че произнасянето на Върховния касационен съд по материалноправния въпрос за съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – критерии за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обосновава искането с доводи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид и икономическите условия в страната – инфлационните процеси, нивото на цените, стоките и услугите.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД когато на обезщетяване подлежат неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ, съществува богата съдебна практика на ВКС, включително Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. В т. 11 на Тълкувателното решение е прието, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС като са взети предвид всички относими за спорното правоотношение факти и обстоятелства и в този смисъл то е съобразено с практиката по приложението на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Оплакването , че размерът на обезщетението е занижен, е свързан с правилността на решението и се включва в основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е сред критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 10 от 13.02.2008г. по в.гр.д. № 1181/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: