О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№680
С., 27.06.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 354 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Ц. П., чрез пълномощника й адвокат Й. Н., против решение № 5216 от 16.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1053 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 14.09.2009 г. по гр.д. № 2651/2008 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав за уважаване на предявения от В. Д. М. и Н. С. М. против Й. Ц. П. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 52 в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Ответниците по касационната жалба В. Д. М. и Н. С. М. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърденията, че ищците са закупили имота от [фирма] с договор от 21.09.2007 г., а ответницата е била наемател на същото, чийто договор е прекратен. Ответницата е оспорила иска като е навела възражение за придобивна давност. За да уважи иска възивният съд е приел, че показанията на свидетелите Б., В. и Ш. не установяват промяна в намерението, която ответницата да е демонстрирала не само пред своите съседи, но и пред собсвеника; липсват данни дружеството-собственик да е узнало за извършените ремонт и преустройство, а факта, че в дълъг период не е плащан наем не е категоричен акт на промяна на намерението. Подобен извод не може да се направи и от писмените доказателства за открити на името на ответницата партиди като потребител на топлоенергия, електроенергия и вода, тъй като и тези действия нямат отношение към [фирма]. След като ответницата е била държател на имота, то оригинерното придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС не е осъществено.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /както следва да се квалифицират твърденията с оглед липсата на позоваване на задължителна практика на ВКС/ е обосновано с доводи, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил в цялост както приетите безпротиворечиви свидетелски показания, така и наличието на отрицателен факт – неплащане на наемна цена в период по-дълъг от десет години, с което се установява безспорното намерение за своене на имота. Посочените доводи са свързани с касационните основание по чл.281, т.3 ГПК, но от тях не може да бъде изведен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Решение № 1132/26.07.1999 г. по гр.д. № 444/1999 г., ВКС, V г.о., приложено към касационната жалба, дава тълкуване, че щом десетгодишния давностен срок изтече при непрекъснатост на владението върху недвижим имот, налице е едно ефективно придобиване на собствеността, без да е необходимо владелецът да предприема други действия, като например снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Същото е изцяло неотносимо в настоящия случай, доколкото изводите на въззивният съд са, че давностния срок не тече, тъй като владението е било опорочено – не е демонстрирана промяната в намерението на упражняващия фактическата власт, а съответно не е удостоверено наличието на противоречива съдебна практика.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпроса продължилото в период, по-дълъг от десет години, в който собственикът на един имот ежемесечно установява, че не получава гражданските плодове от имота от онзи, който го владее, дали е достатъчно основание да се приеме, че е налице намерение за придобиване на имота от владеещия го несобственик. Въпросът е неотносим. Макар изводите на съда да не са съвсем коректно обективирани, по същество съдът е приел, че Й. П. е имала намерение да придобие имота по давност, но е счел, че владението е опорочено, тъй като намерението не е било явно, поради недемонстрирането му на собственика, в който смисъл са мотивите, че липсва демонстриране на промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт. За необходимостта от демонстриране на тази промяна, когато фактическата власт е придобита на правно основание е налице практика по чл.290 ГПК /например решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010, ВКС, ІІ г.о./, на която въззивното решение съответства, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5216 от 16.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1053 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: