3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София,11.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 666/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. от гр. Пловдив – чрез процесуалния му представител адв. Г. И., срещу разпореждане от 24.03.2010 г. по гр. д. № 3288/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по молба на ЗАД „Б. В. И. Г.” е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател въз основа на постановеното по делото невлязло в сила въззивно осъдително решение № 106/26.01.2010 г.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно, тъй като въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, не е влязло в сила и не е допуснато предварителното му изпълнение, за да съставлява годно изпълнително основание. Релевират се доводи за нарушаване на правилата за родова компетентност при издаване на изпълнителния лист като се сочи, че същият неправилно е издаден от въззивния, вместо от първоинстанционния съд. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на разпореждането и обезсилване на изпълнителния лист.
Ответникът по частната жалба ЗАД „Б. В. И. Г.” – гр. София оспорва жалбата като неоснователна с аргументи в писмен отговор от 13.07.2010 г. Изразява становище, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.407, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване на основание чл.407, ал.1 от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 106 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 3288/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, след отмяна на решение по гр. д. № 4449/2009 г. на Пловдивски районен съд, е осъден Б. Д. Б. да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.” парични суми, съставляващи застрахователни обезщетения по сключен във формата на застрахователна полица № 031072002952 договор за застраховка „Гражданска отговорност”, изплатени за репариране на имуществени вреди, причинени виновно от ищеца при ПТП на 21.06.2008 г., в размер на сумите : 1 976.47 лв., заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на 207.62 лв. и законна лихва върху главницата от 14.04.2009 г. до окончателното плащане; 4 926.90 лв., заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на 397.71 лв. и законна лихва върху главницата от 14.04.2009 г. до окончателното плащане; 2 714.66 лв., заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на 185.51 лв. и законна лихва върху главницата от 14.04.2009 г. до окончателното плащане; както и разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 440 лв. Решението е обжалвано от ответника Б. Б. с касационна жалба вх. № 5687/08.03.2010 г., по повод на която е образувано т. д. № 374/2010 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Обжалваното в настоящото производство разпореждане е постановено от Пловдивски окръжен съд по молба на ищеца ЗАД „Б. В. И. Г.” от 24.03.2010 г., като със същото е разпоредено на основание чл.405, ал.2 от ГПК да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително решение № 106 от 26.01.2010 г. за присъдените в полза на застрахователното дружество – ищец парични суми, без разноските. Видно от извършеното отбелязване, изпълнителният лист е издаден на 26.03.2010 г.
Разпореждането е правилно.
Осъдителните решения на въззивните съдилища са предвидени изрично в разпоредбата на чл.404, т.1 от ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл.406 от ГПК за принудително реализиране на произтичащите от съдържанието им притезания. Изпълнителният лист срещу частния жалбоподател е издаден при предпоставките на чл.404, т.1 във вр. с чл.405, ал.1 и чл.406, ал.1 от ГПК – по молба на ищеца в процеса въз основа на постановеното от въззивния съд осъдително съдебно решение, поради което доводите за допуснати нарушения на процесуалния закон са неоснователни. Обстоятелството, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд, е ирелевантно за правилността на атакувания съдебен акт, тъй като съгласно чл.282, ал.1 от ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението, т.е. не препятства процесуалната възможност за реализиране на присъдените с решението вземания чрез способите на изпълнителния процес. Без значение е и липсата на изричен акт на съда за допускане на предварително изпълнение на решението, доколкото възможността за незабавно изпълнение произтича от самия закон – чл.282, ал.1 във вр. с чл.404,т.1 от ГПК.
Неоснователни са поддържаните от частния жалбоподател доводи за липса на родова компетентност на въззивния съд при издаване на изпълнителния лист. Съгласно чл.405, ал.2 от ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл.404, т.1 от ГПК, които подлежат на незабавно изпълнение, се подава до съда, постановил съдебния акт. В конкретния случай изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение, чието незабавно изпълнение е допустимо по силата на закона, което предопределя компетентността на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по молбата с правно основание чл.405, ал.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане по гр. д. № 3288/2009 г. на Пловдивски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 24.03.2010 г. по гр. д. № 3288/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по молба на ЗАД „Б. В. И. Г.” е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу Б. Д. Б. въз основа на постановеното по същото дело невлязло в сила осъдително решение № 106/26.01.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :