Т.д. 386/11 ВКС, Второ т.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№680
гр. София, 24.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №386/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол –гр. С., [улица] срещу решение № 800 от 03.12.2010 г. по в.т.д. № 299/2010 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №1517/07.10.2009 на ПОС и решение №7 от 07.01.2010 г. по т.д. №462/07 за допълване на предходното , с които е отхвърлен искът на касатора срещу В. Н. К. като [фирма]- [населено място] за сумата от 327 952,72 щатски долара-неустойка за забава на плащанията на седем вноски от продажната цена по приватизационен договор от 13.02.1998 г. за периода 26.12. 2002 г. до 14.05.2007 г. и на осма вноска за периода 14.02.2003 г. – 14.05.2007 г. . Навеждат се оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
Допускане до касация се иска по сочения като обуславящ изхода на спора правен въпрос за допустимостта да се намалява размера на неустойката, договорена в приватизационните договори след влизането в сила на чл.32в /ДВ бр.89 от 2010 г./ от ЗПСК и за заварени случаи.
Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на исковете е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 13.02.1998 г. е бил сключен договор за приватизационна продажба , по силата на който ответникът В. Н. К. като ЕТ е придобил правото на собственост върху обособена част от обект на приватизация –магазин в [населено място] за сумата от 19 579 щатски долара , от които 15 на сто са платени при сключването, а останалите 85 на сто в срок до 5 години с едногодишен гратисен период. Страните са договорили при забава в плащанията увеличение в цената и неустойка в размер на 1 на сто на всеки просрочен ден. В последствие, поради неизпълнение на задълженията на купувача по приватизационния договор срещу него за заведени изпълнителни дела на обща стойност 33 406,71 лева-главница, 1404 щатски долара-увеличение на цената, поради забавено плащане и 108 130 щатски долара-неустойка за забава , а обектът на приватизация е продаден на в хода на изпълнението на публична продан на трето лице. Установено е, че по пътя на принудителното изпълнение е погасено вземането на АПСК за увеличение на цената, поради забавено плащане и съответната неустойка за забава, с което типичните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции са осъществени и липсва основание за присъждане на неустойка в размер на вече събраната сума.
Относно основанията за допускане до касация на касационната жалба от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, този за допустимостта да се намалява размера на неустойката, договорена в приватизационните договори след влизането в сила на чл.32в /ДВ бр.89 от 2010 г./ от ЗПСК и за заварени случаи
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правните въпроси и този сочен като обуславящ от страна на касатора става ясно, че последният не е отговаря на тях, доколкото решаващият въззивен съдебен състав е приел иска за неоснователен, поради погасяването на вземането чрез плащане в хода на съдебното изпълнение, а не е разглеждал и не се произнасял за редуциране на размера на неустойката, съгласно чл.92 ал.2 от ЗЗД.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване, а именно: наличието на формулирани от касатора правни въпроси от значение за изхода по конкретния спор, които да се подложат на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 800 от 03.12.2010 г. по в.т.д. № 299/2010 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.