О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
Гр.София, 30.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 520 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х” О. , гр. С. срещу решение № 67/14.03.2009г., постановено по гр.д. № 62/09г. от Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 265/17.11.2008г. по гр.д. № 111/08г. на С. районен съд. С това решение е прието за установено по отношение на “Б” ЕА. , че задължението на “П” А. в размер на 1744418.61 лв. е погасено чрез плащане и е постановено заличаване на учредената в полза на банката законна ипотека. Касаторът е настоящото производство е участвал по делото в качеството на трето лице – помагач на “Б”ЕАД.
Според касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците “П” А. , гр. В. и “Б” ЕА. , гр. С. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете са основателни, тъй като длъжникът е погасил задължението си към цедента – “Б”ЕА. преди съобщаването за цесията по договора на банката с третото лице – помагач – “Х” О. и следователно плащането има погасителен ефект.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Поставеният от касатора въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е дали е налице валидно плащане от длъжника.
Следователно касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с императивна норма или със съдебната практика. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67/14.03.2009г., постановено по гр.д. № 62/09г. от Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: