О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:В. ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1570/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№38210/21.12.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], против въззивно решение №2338/13.11.2013 г. по гр.д.№2542/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав.
С обжалваното решение е отменено решение №2811/10.6.2013 г. по гр.д.№18022/2012 г. по описа на Варненския районен съд, ХХХV състав, в частта, с която искът на К. Г. У. от [населено място], срещу [фирма] – [населено място], с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, е отхвърлен за разлика от 2740 лева до 6960 лева, и ответникът е осъден да заплати на ищеца още 4220 лева, като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че в случая уговорката по чл.33, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ е такава за неустойка за забава, като е посочено, че доставчикът дължи по 10 лева за всеки 24 часа просрочие, като това просрочие е продължило до 11.6.2010 г. Съдът се е позовал на прието по реда на чл.290 ГПК от ВКС по решение №174/16.12.2009 г. по т.д.№292/ на ІІ т.о. относно тълкуването на чл.114, ал.4 ЗЗД, поради което давностния срок за вземането на ищеца за неустойка за забава за периода на забавата е продължил в периода от 15.7.2008 г. до 10.6.2010 г., и е започнал да тече от 11.6.2010 г. до предявяване на иска – 10.9.2012 г., с оглед разпоредбата на 111, б.”б” ЗЗД, и към момента на предявяване на иска не е бил изтекъл и не е погасен по давност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се поставя следния въпрос: “Приложим ли е текста на чл.114, ал.4 ЗЗД спрямо цялата претендирана сума, при условие, че претенцията не представлява едно неделимо вземане за неустойка, с единен размер и един момент на изискуемост, а се касае за множество отделни неустойки ?”. Твърди се, че постановеното решение е в противоречие с т.4 от тълкувателно решение №1/15.6.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСТК, както и че неправилно е изтълкувано и приложено цитираното от въззивния съд решение №292/16.1.2009 г. по т.д.№292/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. Г. У. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие с т.4 от тълкувателно решение №1/15.6.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСТК. Както в цитираната точка, така от цялото тълкувателно решение е видно, че по него не са поставяни въпроси и не са давани отговори, свързани с погасителната давност при неустойките. Въззивното решение не е постановено и в противоречие с цитираното от окръжния съд решение №292/16.1.2009 г. по т.д.№292/2009 г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. Както с посоченото решение, така и с други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК – р.№48/07.9.201 г. по т.д.№286/2009 г. на ІІ т.о., и р.№211/16.12.2010 г. по т.д.№244/2009 г. на ІІ т.о., е прието, че “Логическото тълкуване на чл.114, ал.4 ЗЗД, самостоятелно и във връзка с предходните алинеи на същия член, сочи на извода, че под „последен ден, за който се начислява неустойката“, следва да се разбира последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото. Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е по размер и може да бъде изпълнено. В хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка – като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично вземане.”. В посочените решения е дадено тълкуване на нормата на чл.114, ал.4 ЗЗД, която по естеството си е специална по отношение общата норма на чл.114, ал.1 ЗЗД, каквито са и нормите на 114, ал.ал.2 и 3 ЗЗД.
Освен изложеното следва да се посочи, че по поставения от касационния жалбоподател въпрос липсват изводи в мотивите на въззивното решение, тъй като тълкуването на чл.114, ал.4 ЗЗД изключва възможността за изводи на съда в посочения от касатора смисъл.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2338/13.11.2013 г. по гр.д.№2542/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав, по подадената от [фирма] – [населено място], касационна жалба, вх.№38210/21.12.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: