Т.д. 710/10 ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№681
гр. София, 02.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №710/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „М. Г. със седалище гр.Бургас срещу решение от 10.02.2010 г.на Бургаския окръжен съд по в. гр.д. №659/2010 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №872/18.08.2009 г. на БРС постановено по грд.№1567/09 по описа на съда, с което е уважен искът на М. С. Т. ЕГН: xxxxxxxxxx срещу касатора за сумата от 11000 евро, дължими на отпаднало основание: развален предварителен договар за продажба на недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил налице сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът „М. Г. се е задължил да прехвърли на ищеца Т. описания в договора апартамент и съответните ид.части от терена /УПИ/, върху който е построена сградата, в която се намира същия. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че в последствие имотът е прехвърлен в собственост на трето лице и следователно е налице виновно неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на ответника-продавач по предварителния договор,което му дава правото да развали договора чрез едностранно волеизявление, отправено до ответника със самата искова молба. В т.8 от предварителния договор, обаче страните са приели, че ако своевременно Община Бургас не прехвърли от своя страна правото на собственост върху идеалните части от терена на дружеството-продавач, то договорът се прекратява по право и не се дължи връщане от страна на продавача на получената от него при сключването на договора от страна на купувача сума от 11000 евро. Решаващият съд е приел, че тази клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД, доколкото същата уговорка нарушава принципите на справедливост, добросъвестност и на морала в гражданските и търговските отношения, тъй като води до неоснователното облагодетелстване на продавача по предварителния договор със значителна сума.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, уговорката, страната по договора да заплати определена сума, в случай на несбъдване на бъдещо условие, в зависимост от волята на трето лице.
Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не е отговаря напълно на тях. Това е така, доколкото изводът на съда за наличие на противоречие на клаузата в т.8 с добрите нрави не се основава на това, че същата обвързва невръщането на сумата от 11 000 евро в зависимост от волята на трето лице, а че същата уговорка нарушава принципите на справедливост, добросъвестност и на морала в гражданските и търговските отношения, тъй като води до неоснователното облагодетелстване на продавача по предварителния договор със значителна сума като краен целен със самата уговорка резултат. Следователно съдът не е формирал решаващата си воля, обективирана в обжалваното съдебното решение в зависимост от отговора на така зададения от касатора правен въпрос и същият не е съотносим към предмета на спора.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния спор , който да се подложи на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2010 г.на Бургаския окръжен съд по в. гр.д. №659/2010 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №872/18.08.2009 г. на БРС постановено по грд.№1567/09 по описа на съда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.