Т.д. 370/11 ВКС, Второ т.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№681
гр. София, 24.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №370/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]–гр. С., срещу решение № 175 от 11.10.2010 г. по в.гр.д. № 401/2010 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което се потвърждава решение №203/12.04.2010 г.на ПОС по гр.д. № 1658/ 2009 г. , В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 422 от ГПК срещу К. Ц. П. за сумите представляващи разликите между уважената част от 219 лева и отхвърлената от 4 772,22 лева-цена на консумирана ел.енергия за периода: 01.10.2003 г.-13.10.2005 г. като погасени по давност, съгласно чл.111 б. „В” от ЗЗД, както и за лихвата за забава за разликата от уважената част от 87,32 лева и отхвърлената в размер на 856,17 лева. Навеждат се оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
Допускане до касация се иска по сочения като обуславящ изхода на спора правен въпрос за приложимата давност за вземанията за стойността на консумираната ел.енергия.
Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на исковете е над 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са налице правоотношения по доставка на ел.енергия от страна на ищеца [фирма] -С. –доставчик и ответницата–абонат, основани на ОУ от 2005 г. , регламентиращи този род отношения между страните. За консумираното количество енергия през процесния период са издадени и осчетоводени 34 бр. фактури, съгласно констатациите и на вещото лице по ССчЕ. За да уважи частично исковете предявени по реда и на основание чл. 422 от ГПК въззивният съд се е позовал на изтекла кратка тригодишна давност по отношение на отхвърления остатък. Обосновал е този свой извод с характера на вземанията като еднородни по основание и повтарящи през предварително определен период от време и следователно, периодични такива по смисъла на чл.111 б.В от ЗЗД.
Относно основанията за допускане до касация на касационната жалба от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, този за приложимата давност за вземанията за стойността на консумираната ел.енергия от абонати.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правните въпроси, така формулираният от самия касатор правен въпрос за приложимостта на кратката погасителна давност относно процесните вземания се явява безспорно обуславящ изхода на спора. При подлагане на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК се установява, че същите не са налице. Това е така, доколкото в своята константна практика по реда на чл.290 от ГПК, ВКС възприема вземанията основани на договорни отношения на отделните потребители, както на топлинна, така и на електрическа ел.енергия като периодични такива и подлежащи на погасяване по давност, съгласно разпоредбата на чл.111 б.”В” от ГПК: с изтичането на кратката тригодишния давностен срок /така: Р №168 от 22.12.2009 г.,на ВКС по т.д. №408/2009 г. на ІІ т.о. , , Р №54 /13.05.2011 г., Р №71/23.06.2011 г. по т.д. №628/2010 г., Р №132/07.10.2011 г. по т.д. №834/2010 г. и други/, което се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС. Следователно липсва противоречие по обуславящия въпрос между практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и разрешението в обжалваното решение и не са налице сочените основания за допускане до касация.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175 от 11.10.2010 г. по в.гр.д. № 401/2010 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.