О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С. 26.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1757 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Х. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Розов против въззивно решение № 158 от 23.10.2013г. по в.гр.д.№ 383/2013г.на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 30 от 21.05.13г. по гр.д.№ 378/12г. на Окръжен съд Разград като е уважен предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД и е осъден А. Х. П. да заплати на С. Х. О. сумата от 20 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, загуба на съзнание, телесни увреждания /разкъсване на слезка и черен дроб/, причинени й на 4.02.2012г. от животно, което е негова собственост, ведно със законната лихва, считано от 4.02.12г., при отхвърляне на иска в останалата претендирана част до 65 000лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени въпроси : 1.Каква е формата на „изключителната вина на пострадалия” по смисъла на т.10 от ППВС № 7/1958г.,при която собственика на вещта се освобождава от отговорност и дали същия смисъл е вложил въззивния съд при постановяване на своя акт?, 2. Какви са формите на вина на деликвента по чл.45 от ЗЗД и на пострадалия по чл.50 от ЗЗД, във връзка с т.10 от ППВС № 7/1958г. и има ли принципна разлика между тях? и 3. Следва ли да носи отговорност по чл.50 от ЗЗД собственикът на животно, ако то е било изолирано и завързано, а неговата раздразнителност и агресивност са били предизвикани единствено от поведението на пострадалата, която е влязла при него без да е била обучена и без да е лице, което постоянно се грижи за него? К. се позовава освен на от ППВС № 7/1958г., още и на постановеното въз основа на него решение № 94 от 21.07.2011г. по гр.д.№ 537/10г. на ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че отговорността по чл.50 от ЗЗД, която е безвиновна е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. При нея собственикът на вещта не носи отговорност за причинените вреди, само в хипотеза, при която вредите са резултат от виновно поведение на пострадалия. Когато вещта е използвана в нарушение на предписани или общоприети правила, отговорността е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че доколкото по делото е безспорно установено, че осъденото лице е собственик на животното /голямо теле/ и че именно то е блъснало с глава пострадалата в коремната област, в резултат на което тя е получила шок, болки, загуба на съзнание и телесни увреждания, от които се е възстановявала продължи- телен период от време /повече от шест месеца/, са налице елементите от състава на чл.50 от ЗЗД. Съдът е посочил, че тъй като отговорността е безвиновна, страната не може да се освободи от нея, твърдейки липса на вина, пред вид обстоятелството, че е взела всички предпазни мерки за предотвратяване на увреждането./Още повече, че ако това беше вярно нямаше да има увреждане/. В мотивите е обсъдено и възражението за изключителна вина на пострадалата, което съдът е преценил първо като неоснователно, защото действията й не могат да се оценят като самоувреждане и груба небрежност /противоправно поведение, с което се проявява пренебрежително отношение не само към установените от закона изисквания, но и към собствените интереси/ и второ като недоказано, защото ответникът, върху когото е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се направи извод за изключителна вина на пострадалата /защото тя не се презумира/. Доколкото се касае до животно, което по природа е агресивно и не е доказано пострадалата да го е дразнила или да е била с провокативно поведение спрямо него, единственото, което може да се обсъжда е възражението за допринасяне в увреждането. Последното въззивният съд е преценил като основателно, отчитайки установените факти, че пострадалата по своя воля /поради симпатия/ е влязла при животното, което е било държано завързано. Съобразявайки възражението по чл.51 ал.2 от ЗЗД при определяне на размера на следващото се обезщетение, съдът го е редуцирал с 1/3 /вместо сумата от 30 000лв., която е намерил за справедлив размер за обезщетение е присъдил 20 000лв./.
Съпоставката между поставените от касатора въпроси и изложените мотиви, налага извод, че те не съставляват годно общо основание за допустимост, доколкото не са от значение за изхода на спора и не са обусловили решаващата воля на съда. Дали, формирайки правните си изводи, съдът правилно е приложил т.10 от ППВС № 7/1958г. и дали с оглед конкретните факти по делото – собственикът на животно следва да носи отговорност по чл.50 от ЗЗД са въпроси, които изискват проверка за законосъобразност на въззивния акт, каквато в настоящото производство касационната инстанция пред вид нормата на чл.288 от ГПК и на приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – не може да извършва. Вторият поставен от касатора въпрос, касаещ съпоставка на отговорността по чл.45 от ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД е ирелевантен , защото не е включен в предмета на спора и няма връзка с формираната от съда воля.
По поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване още и защото те са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика на ВКС, включително и с тази, която е представена от касатора. Съгласно нея отговорността по чл.50 от ЗЗД е лична, обективна и безвиновна и е за причинено увреждане, в резултат на обективно присъщи качества на собствената вещ. Когато със ветеринарно-медицинска експертиза е установено, че физиологията на животното, причинило увреждането е такава, че то е с много изразена раздразнителност и агресивност към други хора, неговият собственик не може да бъде освободен от отговорност за причинените от животното му вреди, дори и то да е било изолирано и завързано. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е налице и в случаите, когато въпреки взетите мерки от собственика, вредите са произлезли от особените качества на вещта. Тъй като извършителят отговаря за действителните вреди / тези които са пряка и непосредствена последица от деянието/ съдът следва и служебно да прецени дали пострадалия не е допринесъл с поведението си за причинените му вреди, в който случай намалява размера на вредите, съответно на приноса. В тази хипотеза няма значение вината на пострадалия, а наличието на причинна връзка между неговото поведението и настъпилия вредоносен резултат /т.7 от ППВС № 17от 18.11.1963г./
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158 от 23.10.2013г. по в.гр.д.№ 383/2013г.на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.