3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№681
[населено място],18.12.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
К. Г.
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 3299 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №377/15.09.2015г. по в.ч.т.д. №542/2015г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане №1278/12.06.2015г. по т.д. №65/2014г. на Старозагорски окръжен съд за връщане на въззивна жалба на [фирма] против постановеното по делото решение №136/09.04.2015г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „Следва ли дружество, което не развива търговска дейност, имуществото му е предмет на разпродажба по ЗОЗ и единственият съдружник в него е пенсионер, да бъде задължавано да заплаща държавна такса в размер, който надвишава 12 пъти размера на минималната работна заплата за страната“. Счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
[фирма], [населено място], е подал въззивна жалба срещу решение №136/09.04.2015г. по т.д. №65/2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е осъден да заплати на [фирма] сума в размер на 228 232,88 лева по споразумение за насрещно прихващане и сума в размер на 7 495,93 лева, представляваща законна лихва за периода от 02.11.2013г. до 27.02.2014г. С разпореждане от 13.05.2015г. Старозагорски окръжен съд е оставил без движение въззивната жалба, като е указал на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок по сметка на П. държавна такса в размер на 4 714,60 лева. Съобщение за указанията е връчено на жалбоподателя на 18.05.2015г., като в определения му срок същият не е внесъл определената такса. С разпореждане от 12.06.2015г. по т.д. №65/2014г. на Старозагорски окръжен съд е върната въззивната жалба. За да потвърди разпореждането на Старозагорски окръжен съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че дължимата държавна такса не е внесена в срок. Наред с това е посочил, че жалбоподателят е юридическо лице и като такъв не попада сред лицата по чл.83 ал.2 от ГПК, за които е предвидена възможност за освобождаване от държавна такса.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не е свързан с предмета на спора, доколкото касае правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. В случая в срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба [фирма], [населено място], не е направил искане за освобождаване от държавна такса, с оглед на което съдът е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на указанията в срок, тоест предпоставките за освобождаване от държавна такса изобщо не са били изследвани. Поради това и въззивният съд изрично е посочил, че доводите свързани с липсата на парични средства за заплащане на държавната такса не могат да бъдат изследвани от него.
Дори да се приеме, че въпросът е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не намира приложение за юридически лица, частният жалбоподател не обосновава наличието на селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път или осъвременяване на тълкуването, обусловено от промяна на обществените условия. Не е налице и създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Националното законодателство и в частност разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не предвиждат възможността юридически лица да бъдат освобождавани от държавна такса, като по този въпрос е формирана и непротиворечива съдебна практика, в съответствие с която е обжалваното определение. Изложените от частния жалбоподател доводи и аргументи касаят необходимостта от законодателно изменение на реда и условията за освобождаване на страните от задължението за внасяне на държавна такса, чрез предвиждане на тази възможност и за юридически лица, но не обосновават наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №377/15.09.2015г. по ч.т.д. №542/15г. на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №377/15.09.2015г. по ч.т.д. №542/15г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.