О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
[населено място], 23.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 22 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2308 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния представител на М. М., Л. М. и М. М. срещу определение № 2998 /26.08.2016 г. по ч.гр.д. №2805/2016 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.03.2016 г. по гр.д. №112/2016 г. на СГС,ГО,І-18 с-в, с което ЧАСТИЧНО е отказано освобождаване на същите лица като ищци от държавна такса за сумите от 5000 лева от общ размер на дължимата такса 14 000 лева-за М. М., от 1200 лева от общодължимите 12 000 лева-за Л. М. М. и за 4 000 лева-за М. П. М. от общодължимия размер от 12 000 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение от 18.03.2016 г. по гр.д. №112/2016 г. на СГС,ГО,І-18 с-в, с което ЧАСТИЧНО е отказано на същите лица като ищци освобождаване от държавна такса за сумите от: 5000 лева от общ размер на дължимата държавна такса от 14 000 лева-за М. М., от 1200 лева от общо 12 000 лева-за Л. М. М. и за 4 000 лева-за М. П. М. от общо 12 000 лева , съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК и е направил извод, че молителите не отговарят на изискванията в цитираната законова разпоредба за пълно освобождаване от държавна такса. Изложени са съображения, че от данните в представените от всеки молител писмени декларации се установява, че Л. М. М. и М. П. М. са пълнолетни и работоспособни лица в добро здраве, първата като студентка получава личен доход в размер на 5000 щатски долара стипендия на семестър, а вторият, макар и безработен живее в С.-държава с висок жизнен стандарт, в която живее със съпругата си, като е посочил, че се издържа от нейната заплата в размер на 4000-сингапурски долара. Молителката М. Дж. М. е вдовица-гражданин на САЩ е вдовица и получава трудово възнаграждение в размер на 3500 щатски долара. Посочени са и парични средства на влог на М. М. и декларирани собствени МПС . От изложеното, съдът е преценил, че липсват основания за пълното освобождаване от държавна такса, при положение,че същите са освободени от горниците над дължимите като държавна такса суми: над 5000 лева от общ размер на 14 000 лева- М. М., над 1200 лева от общо 12 000 лева- Л. М. М. и над 4 000 лева от общо 12 000 лева – М. П. М..
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Посочените от страна на частните касатори въпроси, които се свеждат до това, следвало да се преценява при произнасянето на съда по въпроса за освобождаване от държавна такса и стандарта на живот в страната, в която молителите живеят, дали доходите на съпругата били източник на доход на молителя и дали стипендията имала такова качество и има ли съдът задължението да събира служебно доказателства в процеса по освобождаване от държавна такса.
Така формулираните въпроси касаят единствено конкретния спор по конкретните факти и като такива представляват оплаквания за необоснованост на изводите на съда и за незаконосъобразност, което не е предмет на проверка за допускане до касация, в която ВКС е обвързан в рамките на проверката по критериите на чл.280 ал.1 ГПК и които не са налице, доколкото липсва формулиран правен въпрос, т.е. такъв по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с цел извличането на правната норма в нейното съдържание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2998 /26.08.2016 г. по ч.гр.д. №2805/2016 на Софийски апелативен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.