О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
С. 14.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 31 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от ЗК„Сила 95”с.С., [община],представлявана от председателя М., чрез процесуалния представител адвокат Н.-ва и от [фирма] С.,представлявано от управите-ля В., чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 269 от 17.10.2011г. по в.гр.д.№ 291 по описа за 2011г. Велико Търновския апелативен съд,с което е отменено решение № 29 от 16.03.2011г. по гр.д.№ 857 по описа за 2010г.на Великотърновски окръжен съд в частта,в която са отхвърлени исковете за разликата между уважените 80 000лв. до 84 000лв.за всеки един от ищците и за законната лихва върху тази разлика,като вместо това е постановено друго,с което са осъдени Р. М. С. и ЗК„Сила 95”солидарно да заплатят на Е. В. Т., Т. Д. Т. и М. Д. Т. сумите от по 4000лв.,като разлика между присъдените от окръжния съд 80 000лв.и дължимите 84 000лв.- за всяка една от тях като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т.,причинена на 18.04.2009г.при непозволено увреждане,ведно със законната лихва,считано от 18.04.09г.,а в останалата част решението на В. е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба на ЗК„Сила 95”с.С. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос за следващото се процетно изражение при установено съпричиняване от страна на пострадалия и нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос за задължението на съда да мотивира акта си относно релевантните обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение.К. се позовава на две решения на В. , както и на решения на СГС и БАС/без нито едно от тях не съдържа отбелязване,че е влязло в сила/ и на Постановление № 4/23.12.68г.на Пленума на ВС.
Като основание за допустимост на подадената си касационна жалба – [фирма] С. също сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени идентични на предходните въпроси – относно конкретното приложение за настоящия случай на принципа за справед-ливост по чл.52 от ЗЗД и за задължението на съда да отчете, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД,че пострадалия с виновното си поведение е допринесъл за настъпване на увреждането.
Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от про-тивните страни, с които се оспорват и допустимостта и основателността им
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Ответникът –физическо лице С. е бил признат за виновен по н.о.х.д. № 378/10г.на В. за това,че – на нива в землището на [населено място]-дене, като управляващ трактор ТК 80 с прикачена към него пръскачка „Перла-ПЩ-22”, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил чл.33 от З.,във вр.с чл.11 ал.1 от Наредба №12/05г., е причинил смъртта на Д. Т.. Наказателното производство е приключило със споразумение.
В. състав,като е обсъдил описания от вещите лица по допуснатата тройна експертиза механизъм на деянието и показанията на разпитаните свидетели е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 30%, тъй като той по време на инцидента – в нарушение на правилата за безопасност се е намирал между двете машини.Съдът е посочил,че основната причина за настъпване на увредата е в поведението на ответника С.,който е оставил трактора с включен двигател и не е съобразил,че теренът е с голям наклон.Т.-рът независимо,че е бил подпрян с камък – е бил спрян по посока на наклона /а не в обратна,което би възпрепятствало движението му/.Съдът е определил размера на следващото се обезщетение съобразно житейската логика и съдебната практика,като е отчел – вида,интензитета, продължи-телността, характера на претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалия и отношенията в семейството.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките, на които се позовават касаторите по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, защото поставените въпроси не са годно общо основание за допустимост /доколкото касаят правилността на постано-вения въззивен акт/ и защото по тях въззивният съд не е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите относно начина на определяне на процента,с който увредения е допринесъл за настъпване на вредите, за задължението на въззивния съд да мотивира акта си и за съдържанието на понятието „справедливост” при определяне размера на следващото се обезщетение – касаят съществото на спора и не могат да бъ-дат обсъждани в настоящата фаза.Освен това-въззивният съд ги е решил съобразно установената практика по приложението на чл.52 ал.1 и чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Д. може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС №17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата.Преценката за процентното съотношение е винаги конкретна, прави се от решаващия съд и зависи от установените по делото обстоятелства, каквито може да са: място,начин,характер,вид, продължи-телност на осъщественото деяние, предприети действия, наличие на странични въздействия, възможност да се предотврати случилото се и всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства.
Въпросът за начина,по който съдът определя размера на дължимото обезщетение е решен с постановена задължителна практика- ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,която е актуализирана с множество поста-новени по реда на чл.290 от ГПК решения- например № 149 от 2.05.2011г. по гр.д.№ 574/10г. на ІІІ г.о., № 377 от 22.06.2010г.по гр.д.№ 1381/09г. на ІV г.о.,№ 532 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 1650/09г.на ІІІг.о.на ВКС,които въззивния съд в случая е съобразил. Многократно е изяснявано,че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и за да е постановен в съответствие с него – съдебният акт – следва съдът да е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените вреди.В случая – това е направено, като въззивния съд подробно е мотивирал изводите си,излагайки и конкретните обстоятелства,които са обосновали изводите му.
Посочените от касатора решения на различни съдилища,тъй като не съдържат отбелязване че са влезли в сила – не следва да бъдат обсъждани /съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС – съдебната практика се формира само от влезли в сила съдебни решения/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 17.10.2011г. по в.гр.д.№ 291 по описа за 2011г. Велико Търновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: