1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
ГР. С., 31.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1738/13 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от апелативна прокуратура Велико Т., срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т./АС/ по гр.д. №409/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 10 000 лв. / и отхвърлен до първоначално присъдените от първоинст. съд 15 000 лв./ искът на Ц. И. срещу касатора с пр. осн. чл.2, т.2 от З. – за обезщетяване на неимуществените вреди, нанесени на ищеца с незаконно обвинение в престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че по материалноправният въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., т.11. Според касатора въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта и е присъдил обезщетението в противоречие със закона и приложената практика на ВКС по чл.290 от ГПК и ГПК отм., с която за по-големи по степен и тежест вреди са присъдени обезщетения в същия или в по-нисък размер.
Според цитираното ППВС №4/68 г. справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактна категория, а се определя след установяване и преценка на конкретните обстоятелства на случая. По настоящото дело въззивният съд е отчел като такива обстоятелства продължителността от 2 години и 10 месеца / от м. март 2009 г. до м.11.2011 г./ на наказателното производство срещу ищеца по обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, взетата мярка за неотклонение „подписка”, чистото съдебно минало и лидерското положение на ищеца /кмет на [населено място], П./. Приел е , че ищецът е изживял емоционално страдание за времето на наказателно преследване, още повече, че са постановени три първоинстанционни присъди за осъждането му по обвинението на лишаване от свобода, които впоследствие са отменени от въззивния съд по негова жалба и като краен резултат е оправдан. Накърнено било доброто му име пред част от съселяните му, лишен бил и от възможността да упражнява хобито си – лов, с което се разтоварвал психически, поради отнемане на ловното оръжие. От друга страна, според въззивния съд, ищецът продължавал да се ползва като цяло с добро име и доверие в обществото / което признава и сам в писмените си бележки пред първоинст. съд/, бил преизбран за кмет на селото, повдигнатото му обвинение не е за тежко, умишлено престъпление, взета е най-леката мярка за неотклонение и не се твърди негативните изживявания да са засегнали здравословното му състояние и да са навредили на семейните му и приятелски отношения. Затова искът е уважен в посочения размер от 10 000 лв.
В приложените от касатора решения на ВКС по конкретни дела обезщетението за неимуществени вреди също е определено след преценка на конкретните за случая обстоятелства. С решението по гр.д. №483/11 г. са по чл.290 ГПК са присъдени 3 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди за продължило една година незаконно наказателно преследване, без съдебна фаза, с мярка за неотклонение „подписка” и установени неблагоприятни психични изживявания на ищеца, както и разгласа на обвинението в професионалната му среда. С решение по гр.д. №5055/07 г. на четвърто г.о., по ГПК, отм. е присъдено обезщетение от 2 000 лв. за неимуществени вреди за продължило година и осем месеца незаконно наказателно преследване, при мярка за неотклонение „подписка” и медийна разгласа, с ясно изразени за ищеца негативни емоционални последици и неблагоприятно отражение в семейния му живот и в работата. С решение по гр.д. №4500/07 г. на първо г.о., по реда на ГПК, отм. на ищеца е присъдено обезщетение от 4000 лв. за продължило повече от 3 години и половина незаконно наказателно преследване, при мярка за неотклонение „подписка” и установени негативни психични изживявания, наложили и медикаментозно лечение. С решение по гр.д. №3031/07 г. на първо г.о. , по реда на ГПК , отм., на ищеца е присъдено обезщетение от 4 500 лв. за продължило 5 години незаконно наказателно преследване, със засегнати чест и добро име на ищеца и интензивни негативни изживявания – унижение и притеснение.
Или във всяко от приложените решения, както и в обжалваното решение на АС, обезщетението за неимуществени вреди е присъдено след преценка на конкретните обстоятелства на случая, както е указано в ППВС №4/68 г., които установяват характера, изражението и тежестта на вредите. Тези обстоятелства са различни за всеки от случаите, а оттам и присъдените обезщетения, но тази разлика не е противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. В случая при преценка тежестта на вредите въззивният съд е отчел общественото положение на ищеца и трите осъдителни присъди срещу него в съдебната фаза на наказателния процес, които са му донесли значими емоционални тревоги и са му коствали допълнителни усилия и време, за да установи невинността си и да запази общественото доверие и като цяло – доброто си име в обществото и заеманата представителна и отговорна длъжност. Данни за такива специфични, утежняващи обстановката на понасяне и превъзмогване на вредите обстоятелства, в приложените решения на ВКС няма. Или обезщетението по чл.52 от ЗЗД е определено от въззивния съд в съответствие с указанията в ППВС №4/68 г., т.11, ТР №3/05 г. и ръководната практика на ВКС, вкл. приложената от касатора, затова не е налице соченото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. по гр.д. №409/12 г. от 30.11.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: