О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 20.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2772/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба /наименована „частна касационна жалба”/ на [фирма] – [населено място], срещу определение № 518 от 26.09.2017 г., постановено по ч. т. д. № 1654/2017 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 161 от 25.04.2017 г. по ч. т. д. № 212/2017 г. на Апелативен съд П., с което е отменено определение на Окръжен съд Стара Загора по т. д. № 34/2017 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск на [фирма] против [фирма] за сумата 264 747 лв. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на ответника по бъдещия иск и е допуснато обезпечение на същия иск чрез налагане на същата обезпечителна мярка, но при условията на парична гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК в размер на 26 474.70 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че определянето на парична гаранция от въззивния съд по естеството си представлява вид разноски и създава значителни материални затруднения за него, поради което подлежи на касационно обжалване по аналогия с определението за разноските и разясненията в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Обосновава правото си на частна касационна жалба и с дадените от въззивния съд указания, че въззивното определение може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че обжалваното с нея определение по ч. т. д. № 212/2017 г. на Апелативен съд П., с което въззивната инстанция се е произнесла по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение, не е от категорията въззивни определения, които подлежат на касационно обжалване според критериите на чл.274, ал.3 ГПК. Посочил е, че доколкото въззивният съд не е допуснал за пръв път обезпечение на бъдещ иск, а след отмяна на първоинстанционното определение за допускане на обезпечение при предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 ГПК е допуснал повторно същото обезпечение чрез налагане на същата обезпечителна мярка, не е налице и изключението на чл.396, ал.2 ГПК, при което е допустимо касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения.
Определението е правилно.
В процесуалния закон е предвидено касационно обжалване само за въззивните определения, които отговарят на критериите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение не е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и с оглед на това определението, с което въззивният съд оставя без уважение подадена срещу него частна жалба, не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Постановеното в обезпечителното производство определение не дава разрешение по същество и не прегражда развитието на друго самостоятелно производство, поради което възможността за касационното му обжалване не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. По отношение на обжалваното пред първия тричленен състав на ВКС определение не са налице и предпоставките на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. При осъществяване на правомощията си въззивният съд е споделил становището на първата инстанция за основателност на искането за допускане на обезпечение, но е преценил, че обезпечението следва да бъде допуснато при предпоставките на чл391, ал.1, т.1 ГПК – след внасяне на парична гаранция от молителя, а не при предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, както е процедирал първоинстанционният съд. В зависимост от тази преценка определението за допускане на обезпечение е отменено и е допуснато повторно обезпечение на същия иск и при същата обезпечителна мярка, но при условията на парична гаранция. Промяната в режима на допуснатото обезпечение не е равнозначна на допускане на обезпечение от въззивния съд по смисъла на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, поради което уредената в чл.396, ал.2, изр.3 ГПК обжалваемост пред Върховния касационен съд е неприложима. В този смисъл е и константната практика на ВКС, на която се е позовал съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение..
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че определянето на парична гаранция приравнява въззивното определение на определение за разноските, което според указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС подлежи на касационно обжалване. Паричната гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК няма характер на съдебни разноски и режимът за обжалване на определението за разноските е неприложим при обжалване на определенията в обезпечителното производство.
Неправилните указания на въззивния съд, че определението подлежи на касационно обжалване, са без значение за допустимостта на частната касационна жалба, с която е бил сезиран първият тричленен състав на ВКС. Преценката дали едно определение подлежи на касационен контрол се извършва от Върховния касационен съд в зависимост от законовите критерии за достъп до касационно обжалване. В случая тези критерии не са изпълнени и предвид произтичащата от закона необжалваемост на въззивното определение, указанията на въззивния съд относно обжалваемостта са без значение за допустимостта на подадената жалба.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по жалбата предвид задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 518 от 26.09.2017 г., постановено от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :