О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 29.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 537/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. “З”, с. В., Софийска област срещу решение № 93 от 23.02.2009 г. по г. д. № 1942/2008 г. на Софийски апелативен съд, поправено с протоколно решение от съдебно заседание на 08.05.2009 г., в частта, с която е отменено постановеното от Софийски окръжен съд решение от 27.03.3008 г. по г. д. № 774/2007 г. и е уважен предявеният от ТПК “Х”, с. В. срещу Ч. “З”, с. В. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 800 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.07.2002 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2005 г. до 01.07.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба /02.07.2007 г./ до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на съда за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, като твърди, че не е доказано ползването на имота през процесните периоди и че не е налице обогатяване на кооперацията за сметка на ищцовото читалище. Релевирано е и оплакване за нарушение на процесуалните правила относно преценката на гласните доказателства, изразяващо се в неотчитане евентуалната заинтересованост в показанията на свидетелката Е.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според него, това са въпросът за принципа на неоснователното обогатяване и правилата, които го регламентират и въпросът за преценката на свидетелските показания, с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС са представени: решение № 501 от 15.02.1960 г. по г. д. № 9661/1959 г. на ВС, І г. о.; решение № 87 от 12.09.1962 г. по г. д. № 81/62 г. на ОСГК на ВК; решение № 1* от 11.07.1995 г. по г. д. № 2372/94 г. на V г. о.; решение № 145 от 24.02.2004 г. по г. д. № 702/2003 г. на ВКС, І г. о. и решение № 1* от 21.07.2008 г. по г. д. № 4377/2007 г. на V г. о.
Ответникът по касация – ТПК “Х”, с. В. моли да не бъде допуснато касационно обжалване, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 28.04.2009 г.
Ответникът – О. И. не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения от ТПК “Х”, с. В. срещу ответника Ч. “З”, с. В. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, Софийски апелативен съд, на база показанията на допуснатата и разпитана във въззивното производство свидетелка Е, е приел за доказан факта, че през периода от 1993 г. до м. септември 2008 г. Ч. “З” е ползвало процесните помещения, собственост на ищеца ТПК “Х”. С оглед на това и предвид обстоятелството, че по повод ползването на имота между страните е бил сключен договор само за 2004 г., решаващият състав е счел, че за останалата част от посочения период, в т. ч. и за двата искови периода от 01.07.2002 г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2005 г. до 01.07.2007 г., ползването на помещенията е осъществено без наличието на правно основание, което поражда за читалището задължение за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че същото следва да бъде определено в размер на сумата 100 лв. месечно, т. е. в размер на уговорения между страните месечен наем за 2004 г., тъй като ищецът не е доказал, че е могъл да получи по-голям наем за своя имот.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора два въпроса безспорно имат значение за изхода на конкретното дело, тъй като решаването им е обусловило частичното уважаване на предявения иск. По отношение на тях, обаче, не са изпълнени допълнителните изисквания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, не е налице противоречие с цитираната и приложена практика на Върховен съд и Върховен касационен съд. Тези актове наистина касаят въпроси от материята на неоснователното обогатяване и предпоставките, при които може да бъде присъдено обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Дължимостта на претендираното обезщетение е преценена, обаче, с оглед конкретните факти и доказателства по всяко от делата, по които са постановени решенията. Цитираната практика отразява спецификата на всеки отделен случай, а не съдържа принципен отговор на въпросите, свързани с неоснователното обогатяване. Такъв е даден в Постановление на Пленума на Върховен съд № 1/1979 г., в което именно са изяснени всички проблеми от материята на неоснователното обогатяване, в т. ч. и връзката между обедняването и обогатяването и размера, до който се дължи обезщетението за неоснователно обогатяване. Постановеното от въззивния съд решение е в съответствие с тези задължителни указания, поради което не е налице основание за допускане на касационното му обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПКТ. Именно поради наличието на задължителна съдебна практика по поставения от касатора материалноправен въпрос, не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На второ място, тези основания не са налице и по отношение на процесуалноправния въпрос. Преценката за евентуална заинтересованост на разпитаната по делото свидетелка, с оглед обстоятелството, че същата е дългогодишен служител на ищцовата к. , е в изключителната компетентност на решаващия съд. Правилността на извода, че показанията на свидетелката са достоверни, не може да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК. Твърдението за неправилна преценка на гласните доказателства, аргументирано с нарушение на разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./, е относимо към основанията по чл. 281 ГПК за отмяна на обжалваното решение, но не и към основанията за допускане на касационния контрол. Затова, не може да се приеме, че е осъществено нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито основанието по т. 3 ГПК. Доколкото е постановено при различна фактическа обстановка, не е налице противоречие на атакуваното въззивно решение с решение № 145 от 24.02.2004 г. по г. д. № 702/2003 г., на което се позовава касаторът. От друга страна, относимата към решаването на процесуалноправния въпрос норма – чл. 136 ГПК /отм./, е напълно ясна и ненуждаеща се от тълкуване и по нея съществува богата и непротиворечива съдебна практика, което изключва приложимостта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ГПК и с оглед изричното искане на ответника ТПК “Х”, на същия следва да се присъдят разноски на настоящото производство в размер на сумата 750 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 27.04.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 93 от 23.02.2009 г. по г. д. № 1942/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ч. “З”, с. В. да заплати на ТПК “Х”, с. В. разноски за настоящото производство в размер на сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: