О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
Гр.София, 30.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 575 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “М” ЕООД, гр. Р. и “П” А. , гр. С. срещу решение № 142/27.01.2009г., постановено по т.д. № 1052/2008г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 07.12.07г. по т.д. № 1106/05г. на СГС и “П” А. е осъдено да заплати на “М”ЕООД сумата 68126.18 лв. за извършени и незаплатени СМР по договор от 01.08.03г. и анекс от 15.05.04г. В частта, с която исковете на “М”ЕООД за заплащане на цена на извършени СМР до размера от 134618.60 лв. и лихви от 16083 лв. са отхвърлени, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът “М”ЕООД обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете и относно уважаването на възражението за прихващане, като допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС и по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът “П” А. обжалва решението в частта за уважаване на иска при наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържат приложения по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка на 01.08.03г., по който уговорените СМР за изпълнени, приети и заплатени. Допълнителните СМР по анекс от 15.05.04г. са частично платени, като задължението на ответника за заплащане на възнаграждение в размер на 83039 лв. не е изпълнено. Според решаващият състав работата по този анекс е приета с констативен протокол обр.15 от 20.09.04г., подписан от представители на двете страни без възражения. За извършването на СМР по анекс от 28.09.04г. на стойност 51580 лв. не са били ангажирани доказателства от изпълнителя. Апелативният съд е уважил възражението за прихващане на ответника, произтичащо от уговорена неустойка за забава в изпълнението на СМР по договора от 01.08.03г. в размер на 23520 лв. Възражението по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 34009 лв. е счетено за неоснователно – в една част поради липсата на възражения при приемане на работата с описаните в решението протоколи, а за заявените недостатъци с оглед на недоказаност на направени разходи за отстраняването им и уговорката за задържане на гаранционни суми в общ размер от 133552 лв.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът “М” ЕООД поддържа, че решението на САС е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като съдът не е разгледал действията и бездействията на ответника, довели до забавеното изпълнение, не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и взаимообвързаност, което обуславяло непълнота и неправилност на въззивния акт. На базата на тези твърдения е заявено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на развитието на отношенията в строителството.
Касаторът “П” А. извежда въпроса от значение за спора от произнасянето от съда по искова молба, в която липсва индивидуализация на отделните видове СМР и от приетото в противоречие с практиката на ВКС разрешение, че работата следва да се счита за приета, независимо, че между страните не е подписан акт обр.19. Значението за развитието на правото е мотивирано с големия брой спорове в строителството и значителния материален интерес.
Съставът на ВКС счита, че касаторът “М”ЕООД не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с императивна норма или с практиката на ВКС. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК. Касаторът “П”А. поставя въпрос за нередовност на исковата молба, каквато не е въведена законодателно и не произтича от задължителна за съдилищата практика на ВКС. Съдебна практика в смисъл, че работата по договор за изработка следва да се счита за приета единствено при подписване от страните на акт обр.19, не е налице. В представеното решение на ВКС № 230/25.02.00г. по гр.д. № 1286/99г. работата е счетена за приета със протокола обр.19, но разрешението по конкретния казус не въвежда императив относно начина на приемане и одобряване на изработеното съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага неяснота, непълнота или противоречие в правна норма, по която не съществува съдебна практика и произнасянето от ВКС по поставения правен въпрос ще допринесе за прилагането на закона според точния му смисъл. В случая, големият брой съдебни спорове по договори за изработка и значителният материален интерес не обосноват приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142/27.01.2009г., постановено по т.д. № 1052/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.