О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр. София, 27.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1706/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С. И.”, [населено място], област Плевенска срещу решение № 692 от 16.12.2013 г. по гр. дело № 989/2013 г. на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Ответникът по касация – М. С. С. поддържа становище за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на посоченото решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Плевенски окръжен съд е потвърдил решение № 108 от 28.06.2013 г. по гр. дело № 129/2013 г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която първостепенният съд е уважил иск по чл. 200 КТ, предявен от ответника по касация срещу касатора за сумата 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане, 350.97 лв., обезщетение за имуществени вреди, разлика между обезщетение, изплатено от НОИ и трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.03.2013 г. до окончателното му изплащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в размер на сумата 2280.04 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице всички основания за ангажиране отговорността на работодателя по реда на чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, вследствие на възникналата трудова злополука на 27.11.2012 г. В мотивите е констатирано, че злополуката е станала във връзка с изпълнение на трудови задължения, като съдът се е позовал на разпореждане № 103/08.01.2013 г. на НОИ. Прието е още наличието на причинна връзка между трудовата злополука и вредите. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел характеристиките на увреждането, свидетелските показания, претърпените болки и страдания, които пострадалият продължава да търпи и към момента на присъждането им, а също така обстоятелството, че след злополуката е бил в състояние временно опасно за живота. При определяне на обезщетението за имуществени вреди въззивният съд се е позовал на съдебно – счетоводната експертиза.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, следва ли общите обективни критерии като възраст, увреждания, вредоносни последици, обществено и социално положение да бъдат посочени конкретно, с оглед индивидуалното им приложение; налице ли е липса на причинна връзка между претърпените от работника вреди и работата му при ответника – действия на работника не в полза на работодателя и не възложени от работодателя, в услуга на трето лице”.
С цитираните въпроси касаторът не релевира основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като и по двата въпроса не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а втория по реда на изложението въпроси е фактически и освен това е поставен с оглед защитната позиция на касатора, ответник по исковете за извършване на действията, при които е настъпила трудовата злополука от ищеца в полза на трето лице. Жалбоподателят се позовава на решения на ВКС, без да развие мотивирано изложение относно правните разрешения, с които въззивният съд се е отклонил от приложената практика. За да обоснове противоречиво разрешаване на въпросите касаторът е следвало да съпостави изводите във въззивното решение с разрешенията в касационните решения. Касаторът не е направил такава съпоставка. Същият е приложил касационно решение по гр. дело № 714/2009 г. на състав на ІІІ г.о., с което е даден отговор на правен въпрос, който не е разглеждан от окръжния съд в обжалваното пред настоящата инстанция решение – за неизпълнение на задължителните указания на ВКС при първата касация, за съобразяване обезщетението по чл. 200 КТ с това, присъдено с влязло в сила осъдително решение по чл. 45 ЗЗД. Поради липсата на идентичност на въпросите, разрешени от въззивния съд и ВКС липсва отклонение на решаващия състав на въззивната инстанция от задължителната съдебна практика. По първият въпрос в приложението липсва обосновка на противоречие в правните разрешения, приети от въззивния съд и съдържащите се в касационните решения, а и случаите по тези дела са с различна фактическа и правна проблематика, по която са възникнали различни правни въпроси. При липсата на идентичност в правните въпроси не може да възникне противоречие в правните разрешения / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г., т. 1 на ОСГКТК на ВКС/. Вторият въпрос, както се посочи е фактически и не релевира общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като само правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК може да формира общо основание за допускане на касационен контрол. Самият въпрос, отразява становище на страната /жалбоподателя/, не съдържа изводите на въззивния съд, а въпроси, които са относими към становищата на страните не релевират основания по чл. 280, ал.1 ГПК, съответно не са предпоставка за допускане на касационен контрол. Освен това решенията на районните съдилища, цитирани от касатора и приложени към жалбата не съдържат данни, че са влезли в сила и не могат да бъдат причислени към съдебните актове по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, формиращи казуална съдебна практика, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 3. Следва да се има предвид, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, поради което липсата на обосновка на твърденията за отклонение на въззивния съд от съдебната практика обуславя недопускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, направени от жалбоподателя не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, поради което с излагането им не се аргументират основания по чл. 280, ал. ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 692 от 16.12.2013 г. по гр. дело № 989/2013 г. на Плевенски окръжен съд, втори
въззивен граждански състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: