О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
ГР. С., 31.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1849/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивото решение на Окръжен съд Ст. З. /ОС/ по гр.д. №360/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 от КТ – отменено е дисциплинарното уволнение на ищеца от заеманата при ответника длъжност „ експерт връзки с обществеността” и ищецът е възстановен на предишната работа.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че „оспорваното решение е неправилно, поради направените от решаващия съд правни изводи за признаване уволнението на ищеца за незаконосъобразно”. Конкретно сочи, че тр. правоотношение на ищеца е възникнало въз основа и по реда на Национална програма „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания”, утвърдена със заповед на МТСП. В програмата се включват само лица, които страдат от определени заболявания. Представянето на решение на ТЕЛК е задължително условие за кандидатствяне по програмата. Програмата въвежда специфични правила за назначаването и уволнението на заетите въз основа на нея лица, които дерогират общите по КТ, които е приложил въззивният съд. В случая се касае за временни договори, сключени по специална програма, по която се назначават само хора с увреждания от болести, сред които са и тези по Наредба №5/87 г. на МЗ.
В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касаторът. За допускане на обжалването на въззивното решение касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правен въпрос от предмета на спора. ВКС може само да уточни поставения от касатора въпрос, но не и да го извлича от изложението към жалбата.
В случая касаторът не формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването, а е изложил доводи по съществото му, които ВКС не разглежда в това производство. Не е обосновал и допълнителното основание на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – според цитиранато ТР това основание е налице при непълен, неясен или противоречив закон, чието тълкуване се налага за еднаквото му прилагане по поставения въпрос или при липсваща или остаряла практика по въпроса, която се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателства. Такива предпоставки касаторът не твърди и не установява.
В. съд е уважил иска за отмяна на дисциплинарното уволнение, като е приел, че ищецът попада под закрилата на чл.333, ал.1,т.2 и 3 КТ, защото страда от заболяване по чл.1,т.1 от Наредба № 5/87 г. и е трудоустроен. Работодателят не е установил, че е спазил закрилните разпоредби, като е поискал разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК за уволнението на ищеца, поради което само на това основание уволнението му е признато за незаконно – чл.344, ал.3 КТ. Тези изводи на въззивния съд съответстват на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.333 от КТ. В нея е прието, че закрилата е с императивен характер и в тежест на работодателя е да установи спазването й по отношение на работниците, които се ползват от нея – напр. р. по гр.д. №477/10 г. и №767/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. При обективните предпоставки на закрилата и социалните й цели, нелогична е тезата на касатора, че закрилата е неприложима за тр. правоотношения, възникнали с хора с увреждания по посочената НП. Това не следва нито от специална изключваща закрилата норма /такава касаторът не сочи/, нито от характера на правоотношението /безспорно то е трудово, макар и за определен срок/. Работещите по срочно тр. правоотношение имат същите права като работещите по тр. договор за неопределено време и не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от тях, само поради срочния характер на правоотношението – чл.68, ал.2 КТ .
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №360/12 г. от 2.11.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: