3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№683
гр. София,30.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1110 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма] срещу решение № 1362 от 27.07.2012г. по в.т.д. № 33/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е оставено в сила решение № 444 / 29.04.2011г. на Софийски градски съд, ТО, 8 състав, постановено по гр.д. № 01005/2006г., за признаване за установено по иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО на [фирма] /сега [фирма]/ срещу касатора, че при подаване на 19.07.2001г. в ПВ на РБ на заявка № 55706 за комбинирана марка „MUSASHI” за стоки и услуги за класове 5, 18, 25 за стоки и услуги за класове 5, 18, 25 и 35 заявителят [фирма] е действал недобросъвестно.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се обосновава с допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма] /предишно наименование [фирма]/, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му от ищеца. Решаващият състав е изходил от твърдението за наличие на спор между страните по делото и от предприетите действия на ищеца по заличаване на регистрираната от ответника марка, които действия биха ползвали ищеца, с оглед предявените претенции за правото на регистрация на същата марка и наличието на предварителен отказ за това от ПВ. Изложил е съображения, че касаторът- ответник по иска, е знаел, че разпространява чужди стоки, обозначени със знак, който производителят обичайно ползва в търговската си дейност и въпреки това е предприел действия по регистрация на този знак като негова търговска марка, предоставяща му изключителни права / включително правото да забранява на трети лица да ползват този знак или да предоставя ползването му срещу лицензионно възнаграждение/, като касаторът е целял да извлече за себе си имотна облага, като получава лицензионно възнаграждение от производителя или трети лица – дистрибутори на последния на българския пазар за вноса и разпространението на чуждите му стоки на територията на страната.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по значимите за изхода на делото, правни въпроси: „ /1/ Може ли да се приеме, че правният интерес от установителен иск възниква за юридическо лице в случай, че определено производно право е възникнало въз основа на частен документ, издаден в полза на съпруг на управителя, представляващ юридическото лице?; /2/ За да се приеме, че искът по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е допустим, има ли правно релевантно значение към кой момент за ищеца е възникнал правния интерес по отношение заличаване на вече регистрирана търговска марка и на какво основание, преди заявлението от страна на ответника или след това. В случай, че ищецът е придобил правен интерес на по-късен етап, как тогава би следвало да се мотивира недобросъвестното поведение от ответната страна по отношение на ищеца, което именно е основание за заличаване на търговката марка?; /3/ Какви са правомощията на агенти или представители на притежател на марка в една страна на Съюза във връзка с иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО?; /4/ Какви са критериите, по които се определя недобросъвестното поведение на заявителя с оглед иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО?; /5/ Отсъствието на умисъла за злепоставяне, увреждане на чужди интереси при заявяване на търговска марка, включва ли понятието „недобросъвестност” като характеризиращо поведение на лицето?; /6/ Не на последно място стои и въпроса по отношение на кое лице следва съдът да признае за установено „недобросъвестност при заявката на търговска марка” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО – по отношение на юридическото лице или по отношение на управляващите го и представляващите го физически лица?”. Жалбоподателят се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият формулиран въпрос предпоставя проверка на верността на фактическите изводи на въззивната инстанция, която не може да бъде направено във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като е относима за правилността на атакувания акт.
От значение за допустимостта на иска е единствено очертания по делото правен интерес от завеждането му. Правният интерес от заличаването на регистрацията на марката е от значение не са исковото, а за административното производство пред Патентното ведомство, поради което поставения въпрос за момента на възникването му е ирелевантен за спора и не може да обоснове наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационния контрол.
Правомощията на агентите и представителите на притежателя на марката е от значение за иска по чл.26, ал.3, т.3 ЗМГО, но не и относно предявената претенция по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, поради което и по отношение на третия поставен въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Недобросъвестността на заявката е установена по отношение на юридическото лице- ответник, а не спрямо представляващите го лица, поради което последният въпрос също не е от значение за предмета на делото, като по него липсва и произнасяне на решаващия състав.
Релевираните два въпроса относно критериите за добросъвестност /четвърти и пети въпроси/ са обусловили изхода на делото, но не е налице наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, Жалбоподателят формално се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да мотивира от какво извежда наличието на това основание за допускане до касация на обжалваното решение. Сам по себе си фактът на липсата на практика по чл.290 ГПК не доказва, че тълкуването би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1362 от 27.07.2012г. по в.т.д. № 33/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.