4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София,15.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3380/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 215 от 10.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 173/2013 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 15.04.2013 г. по гр. д. № 233/2012 г. на Сливенски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по гр. д. № 167/2013 г. и гр. д. № 168/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд.
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че изходът на производствата по исковете с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземането, с което се легитимира като кредитор и ищец по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, има преюдициално значение за правилното разрешаване на спора по чл.135 ЗЗД. Поддържа доводи, че доколкото вземането на кредитора не е предмет на спора в производството за разглеждане на иска по чл.135 ЗЗД и неговата ликвидност и изискуемост не е условие за успешното провеждане на този иск, произнасянето по установителните искове с правно основание чл.422 ГПК няма да рефлектира върху преценката за основателност на иска по чл.135 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, заявено по отношение на следните въпроси : 1. Налице ли е преюдициална връзка по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявения от кредитора иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането и П. иск по чл.135 ЗЗД; 2. Следва ли съдът, който разглежда отменителен иск по чл.135 ЗЗД, да спре производството по иска, за да изчака решението по установителния иск по чл.422 ГПК, т. е. от значение ли е бъдещото решение по установителния иск за произнасяне по основателността на иска по чл.135 ЗЗД, ако по време на разглеждане на производството по отменителния иск по чл.135 ЗЗД не е налице влязло в сила решение по установителния иск по чл.422 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че посочените въпроси са обусловили изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в представени решения по чл.290 ГПК.
Ответниците Надежда Г. И. и К. Славчева И. от [населено място] изразяват становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. М. И. от [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 233/2010 г. е образувано пред Сливенски окръжен съд по предявен от [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ против Надежда Г. И., Д. М. И. и К. Славчева И. иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Ищецът е обосновал активната си материалноправна легигимация по иска с твърдения, че е кредитор на ответницата Надежда Г. с вземане, произтичащо от издаден на 05.02.2008 г. и авалиран от Г. запис на заповед.
Първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, след като е констатирал, че пред Сливенски окръжен съд са висящи гр. д. № 167/2013 г. и гр. д. № 168/2013 г., образувани по предявени от [фирма] против Надежда Г. /и трети лица/ установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземането по записа на заповед от 05.02.2008 г., въз основа на който са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК.
Определението за спиране на делото е потвърдено от Бургаски апелативен съд с обжалваното в настоящото производство въззивно определение. За да счете за осъществени предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд е приел, че след като предмет на спора по исковете с правно основание чл.422 ГПК е съществуването на вземането, с което ищецът се е легитимирал като кредитор на ответницата Надежда Г. в производството по чл.135 ЗЗД, изходът на производствата по чл.422 ГПК има преюдициално значение за правилното разрешаване на въведения с конститутивния иск по чл.135 ЗЗД правен спор. Изводът за наличие на преюдициална връзка между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е подкрепен със съображения, че макар възникването на материалното право по чл.135 ЗЗД да не е обусловено от установяване с влязло в сила съдебно решение на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор на длъжника, щом вземането е условие за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, бъдещите решения по предявените в отделно производство искове за неговото съществуване ще рефлектират върху преценката за основателност на иска по чл.135 ЗЗД. Изложени са и аргументи, че правният интерес от провеждане на производството по чл.135 ЗЗД произтича от възможността в случай на уважаване на иска по чл.135 ЗЗД да се насочи принудително изпълнение върху имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на вземането, с което се легитимира кредиторът – ищец, което от своя страна предпоставя съществуване на вземането.
Решаващите изводи на въззивния съд сочат, че поставените от частния жалбоподател правни въпроси за наличието или отсъствието на преюдициална връзка по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производствата по предявените от него искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.135 ЗЗД попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от значимостта на въпросите, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, тъй като не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отклонение на въззивното определение от задължителната практика на ВКС в решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2010 г. на ІІІ г. о, решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ІV г. о., решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г. на ІV г. о. и решение № 4/26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ІV г. о. Посочените решения са постановени при действието на чл.290 ГПК и съдържат произнасяне по правни въпроси, отнасящи се до предмета на производството по чл.135 ЗЗД и предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135 ЗЗВ. В нито едно от решенията обаче не са обсъждани процесуалноправните въпроси, предмет на произнасяне в обжалваното определение, а именно – дали изходът на производството по чл.135 ЗЗД е обусловен от изхода на производството по иска с правно основание чл.422 ГПК, предявен от кредитора с цел установяване на вземането, релевантно за активната му материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, и дали висящото производство по чл.422 ГПК предпоставя спиране на производството по чл.135 ЗЗД в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. След като не дават отговор на значимите за конкретното дело правни въпроси, решенията не биха могли да послужат като доказателство за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това следва да се отбележи, че във всяко едно от цитираните решения е залегнало разбирането, че материалното право по чл.135 ЗЗД, а съответно и правото на иск по чл.135 ЗЗД, принадлежи на кредитора, т. е. на лице, което е носител на действително вземане към длъжника. От същото разбиране е изходил и въззивният съд като е приел, че доколкото ищецът по иска с правно основание чл.135 ЗЗД обосновава активната си материалноправна легитимация с принадлежност на вземането, произтичащо от авалирания от ответницата запис на заповед, признаването или отричането на вземането с решенията по исковете с правно основание чл.422 ГПК ще рефлектира върху преценката дали той действително има качеството на кредитор с права по чл.135 ЗЗД. Даденото разрешение е продиктувано от необходимостта при постановяване на решението по иска с правно основание чл.135 ЗЗД да се зачете силата на пресъдено нещо, която ще се формира с постановените в паралелно провеждания процес по чл.422 ГПК съдебни решения. Така изразената позиция не противоречи на последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е установено с влязло в сила решение, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 173/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 215 от 10.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 173/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :