2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 22.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №5176/2015 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Н. П. Н. от [населено място] срещу въззивно определение № 248 от 22.07.2015г по ч.гр.дело № 204/2015г на Бургаски апелативан съд ,с което е потвърдено определение № 1013 от 21.04.2015г на Бургаски окръжен съд , прекратил производството по гр.д №251/2015г поради недопустимост на предявен от частния жалбоподател установителен иск.На свой ред въззивният съд е приел , че заявените в исковата молба факти : сключен на 28.10.2006г граждански брак с ответницата по иска М. К. Н.; родено по време на брака дете А. Н. Н. ,за който факт е съставен акт за раждане на детето от 04.04.2008г и в който акт ищецът вписан като баща, прекратяване на брака с решение от 27.06.2011г на СРС и утвърждаване на споразумение по чл.51 СК , искът,предявен с искова молба от 11.02.2015г за това „да образувате гражданско производство и след като докажа твърденията си да приемете за установено че Н. П. Н. (ищецът) не е биологичен баща на А. Н. Н.”,представлява иск от съпруг на майката по чл.62 ал.1СК ,иск с който се оспорва отразеното в акта за раждане на детето ,родено през време на брака поради твърдение ,че ищецът не е биологичен баща на това дете и който иск е недопустим поради това,че изрично условие на закона за допустимостта му (прекрлузивен срок ) е да бъде предявен до една година от узнаване на ражаденето.Въззивният съд е изтъкнал още ,че жалбоподателят няма правен интерес от иск за установявате на биологичен произход на дете ,родено от брака му с майката ,защото в този случай детето има установен произход ,видно от удостоверението за раждане ,както и че акта на съда не нарушава права по чл. 6 от ЕКПЧОС, тъй като правото му на иск за оспорване на този произход е преклудирано още на 24.03.2009г – една година след раждане на детето
В касационната жалба като въпрос , изразяващ оплакване за несправедлив процес и в израз на поддържаното становище ,че съдилищата превратно и в нарушение на диспозитивното начало са тълкували искането чрез погрешна квалификация по чл. 62 ал.1 СК , се отправя питане как трябва да се формулира искането , за да установи Съда в РБ и да се произнесе справедливо на така отразеното от мен (ищеца )с български думи. В обосновка се изтъква ,че съдилищата са се произнесли по незаявено искане,т.е нормата на чл.62 ал.1 СК има предвид «оспорване», а ищецът не е оспорвал . Поискал е установяване на факт, на истината – било то, че е биологичен баща на детето , или обратното. Съдът е отказал да изследва и установи истината,прилагайки превратно тълкуване на искането,отказал е да образува производство по установяване на биологичен произход,каквото ищецът желае.В изложение , изискано от съда с оглед предпоставките за допускане до касационно обжалване , се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като въпросите ,повдигнати в настоящето дело ,подлежат на различно разрешаване от становището на горепосочените съдилища В практиката си след приемането на новия ГПК, ВКС не е дал отговор на тях . Жалбоподателят не е формулирал изрично в изложението си въпросите , които има предвид .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане нито по служебен критерии , с оглед вероятност обжалваното определение да е недопустимо, нито за да се дава отговор на правен въпрос, какъвто не е и формулиран в изложението Съображенията са следните :
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, установителният иск е средство за установяване съществуването или несъществуването на правоотношение или право и тогава установителният иск като правно средство за защита не е обвързан с ограниченията пред възможността за установяване истинност или неистинност на документи, или други факти , били те и с правно значение. . Ограничението пред възможността за установяване на факти чрез съд , без да се търси и изисква връзката им с правата и правоотношенията, търпи изключение. То е законът да допуска и предвиди тези факти като предмет на установителен иск – чл.124, ал.4 ГПК. В случая законът е предвидил и допуснал чрез изрични правни норми как и от кого фактът относно биологичния произход на човека може да бъде заявяван за установяване по съдебен ред . Ищецът е заявил за установяване този факт именно по съдебен ред и го счита допустим предмет на съдебния процес ,при положение че по силата на закона (чл. 61 ал.1 СК) се смята за баща на роденото от брака дете , за който случай пак законът в чл.62 ал.1 СК определя правото му на иск като „оспорване”. Ето защо когато спрямо неговия иск е приложено съответното регулиращо правило , не се касае за нарушено диспозитивно начало , за вменено „оспорване” каквото ищецът не поддържа, а за дължима правна квалификация , за съобразяване със законовата уредба по предпоставките за допустимост на иска включително . Само в рамките на своето право на иск той може да докаже чрез съда ,че детето не е могло да бъде заченато от него, но този иск е погасен , тъй като не е бил предявен в срока ,в който ще е допустим ,според закона .
Противно на твърденията в изложението , в практиката на ВКС ,по реда на чл. 290 ГПК включително (реш.№254/2014 гр.д №1526/2013г ВКС , опр. №875/2012 ч гр.д №751/2012г ) е изяснено отграничението между общите предпоставки за допустимо предявяване на установителен иск и предпоставките за допустимост на възможността по исков ред положително или отрицателно да се установява фактът на биологичен произход. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. Оспорването съставлява форма на правен спор и поражда нуждата от защита чрез установителен иск, така че за да съществува интерес от установителния иск ,оспорването в смисъла , изтъкнат от въззивния съд , е необходима предпоставка. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права .Установителен е също така искът за неверност на официален документ или съществуване или несъществуване на факт , когато законът допуска оспорването да се осъществи по съдебен ред . При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред ( чл.38 ал.4 ЗГР), като приложимата правна норма зависи от конкретния случай.Произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен с акта за раждане. Случаят е такъв. Като ищец частният жалбоподател е въвел обстоятелства за надлежно установяване – редовно съставен акт за раждане , официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Актът има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл.34 ал.2 ЗГР. По този въпрос съществува задължителна съдебна практика – т.6 от ППВС №5/1978г. и определения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК ( опр. №197/27.03.2013г. по гр.д. №1925/2013г., IV г.о., опр. №193/17.03.2015г. по гр.д. №6800/ 2014г.,IV г.о.,опр. №236/06.04.2015г. по гр.д.№1238/2015г., IV г.о., опр.№17/ 06.01.2014г. по гр.д.№7410/2014г. III г.о.) При положение ,че при съставяне на акта е спазен чл.61 ал.1 СК презумпцията за бащинство може да бъде оспорена от съпруга само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл.62 СК.(ТР №2/2015 по т.д № 2/2014г ОСГК ). Искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти – лицата, обвързани от родствената връзка по силата на установената в чл.61 СК презумпция за бащинство, като всеки един от тях разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут,но в рамките на посочения от закона срок .
Въззивният съд е съобразил горните насоки в установената практика при преценката за допустимост на исковия процес .
В изложението правен въпрос не е формулиран. Доколкото, макар и без да е отговорено на общите условия на чл. 280 ал.1 ГПК единственият зададен въпрос е как трябва ищецът да формулира искането си , за да се произнесе съда на така отразеното от него справедливо , отговорът е – съответно на обстоятелствата, на които искът се основава и като съобрази съответните за случая източници на правото .
По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 248 от 22.07.2015г по ч.гр.дело № 204/2015г на Бургаски апелативан съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.