О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№684
С., 27.06.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 387 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Т. Б., приподписана от адвокат Е. Г., против решение от 6.07.2010 г., постановено по гр.д. № 3132 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав, с което е оставено в сила решение от 8.10.2008 г. по гр.д. № 12643/2007 г. на Софийски районен съд, 58-ми състав за допускане на съдебна делба на апартамент в [населено място], [улица], ет.3 между Р. Т. Б. и Т. А. Б. при равни права в съсобствеността.
Ответникът по касационната жалба Т. А. Б. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е установил, че апартамента е придобит през 1968 г. от Т. С. Б. и А. А. Б., чиито наследници – внук и син – се явяват страните по делото. Във връзка с възражението на Р. Т. Б. за придобиване на собствеността по давност в периода от 19.05.1997 г. до настоящия момент, са обсъдени свидетелските показания, установяващи, че фактическата власт е осъществявана само от Р. Б. и семейството му и направени от същия с негови средства 5-6 ремонта. Направен е извод, че макар да е упражнявана фактическа власт с намерение за своене, липсва демонстриране на анимуса на другия наследник и доколкото едва при демонстрирано намерение да се свои собствената на другия наследник идеална част и бездействие от негова страна да защити правата си в продължение на десет години, може да се приеме, че настъпват всички елементи на давностното владение и вещта се придобива изключително от единия наследник, то възражението за придобивна давност е неоснователно.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като наведените доводи са свързани с въпроса следва ли да се демонстрира намерението за своене на вещта на другия съсобственик или е достатъчно да живее, поддържа и се грижи за имота в продължение на 10 години със съзнание да го свои, като прави това явно, открито, от свое име и за своя сметка и демонтстрира пред всички отношение на владелец, а не на държател.
По поставения въпрос е налице съдебна практика по реда на чл.290 ГПК – решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.сд. № 1162/2009 г., ВКС, ІІ г.о. – даваща тълкуване, че когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумцията на чл.69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл.31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В. решение е съобразено с посочената задължителна практика на ВКС, а съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.07.2010 г., постановено по гр.д. № 3132 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: