3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№684
гр. София,30.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 38 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 1475 от 13.09.2012г. по гр.д. № 3707/2011г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 20.06.2011г. по гр.д. № 1917/2009г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], София, иск за 69 828,53 лева – цена на съоръжения за присъединяване на жилищна сграда в „М.”2 към електроразпределителната мрежа, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 4817,11 лева за забавеното й плащане за периода от 11.01.2008г. до 06.11.2009г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], София, сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отменени решението на първата инстанция и отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че между страните не е сключен договор за продажба на съоръженията, тъй като ответникът е отказал да подпише предложения договор от продавача на подлежащите за изкупуване съоръжения. Според решаващия състав, ирелевантни за спора са причините за неизпълнение на задълженията, произтичащи от подписания договор за присъединяване, тъй като предмет на спора не е обезщетение за неизпълнението му. Исковете се основават на договор за придобиване на енергиен обект, какъвто не е сключен, поради което за ищеца не е възникнало вземане за цена в претендирания размер. С оглед изхода на спора по главния иск и акцесорния характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД също е отхвърлен.
Предвид мотивите на въззивната инстанция за отхвърляне на претенциите, поради липсата на сключен договор за продажба на съоръженията, въпросът за правното значение на изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача, е относим за предмета на делото и е обусловил изхода му. Налице е и посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Неотносими за спора са всички формулираните въпроси във връзка с учредяването на сервитут по см. на чл.64, ал.2 ЗЕ, тъй като решаващият мотив на съда за отхвърлянето на исковете е друг – несключване на договора за продажба на съоръженията. Извън предмета на спора е и въпросът за собствеността върху съоръженията, тъй като предмет на иска е само притезанието за заплащане на цената им. Тъй като не е налице основната предпоставка за допускане на касационното обжалване, предвид, дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009т. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав не обсъжда наведените допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите релевираните въпроси, доколкото касаят твърдения за наличие на посочени от жалбоподателя съществени процесуални нарушения и факти по делото /наличие на признания/, не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като са относими за правилността на атакувания акт, като основанията по чл.284, т.3 ГПК са различни от основанията за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „правното значение на изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1462,91 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1475 от 13.09.2012г. по гр.д. № 3707/2011г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1462,91 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.