4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София,28.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2680/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Инфинит У. К.” И.. – дружество, учредено и регистрирано в Република М. острови срещу определение № 463 от 10.07.2014 г. по в. т. д. № 366/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по подадената от същото дружество въззивна жалба против решение № 332 от 31.03.2014 г. по т.д. № 2679/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Х. конвенция), в резултат на което е стигнал до погрешния извод за неизпълнение на дадените от него указания във връзка с правосубектността на жалбоподателя „Инфинит У. К.” И.. и за представителната власт на неговите органи. Освен това, счита, че указанията, отнасящи се до доказване вида и предмета на дейност на дружеството, какво длъжностно лице се е подписало за регистратор и др. са правно ирелевантни предвид наличието на апостил и нотариална заверка на представените документи.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да постанови прекратяване на производството по подадената от „Инфинит У. К.” И.. – дружество, учредено и регистрирано в Република М. въззивна жалба против решение № 332 от 31.03.2014 г. по т.д. № 2679/2012 г. на Варненски окръжен съд, въззивната инстанция е приела, че с представените от същото дружество документи не са отстранени недостатъците, констатирани в разпореждане № 1409 от 27.06.2014 г. По-конкретно, според решаващия състав: не е ясно какъв е видът на дружеството-жалбоподател, предметът на дейност и неговото представителство; какво длъжностно лице е подписало за регистратор удостоверението за регистрация, както и органът и длъжностното лице, поставило апостила; поради каква причина апостилът е поставен от неизвестно лице в Швейцария, каква е връзката му с Р. М. острови и с какви правомощия е натоварено същото лице в тази държава; не е представен документ с оригинална апостилна заверка; няма доказателства за представителството на дружеството в лицето на И. Клеантоус, посочена като директор; не е ясно какво отношение към представителството на дружеството има второто регистрирано лице Ф. Панайотоу, посочена като секретар; не е ясно защо дружеството, регистрирано в Р. М. острови, е със седалище в друга държава – в [населено място], Р. К..
Настоящият състав намира, че крайният правен извод, обусловил прекратяване на производството по подадената от „Инфинит У. К.” И.. въззивна жалба, е правилен. Като относими към редовността на жалбата и поради това законосъобразни следва да бъдат преценени дадените от въззивния съд указания за доказване на правосубектността на дружеството-жалбоподател и представителството на същото чрез представяне на съответните документи с оригинална апостилна заверка. Всички останали указания, касаещи предмета на дейност на дружеството и изискванията към длъжностните лица, участвали в апостилирането на документите, са правно ирелевантни и поради това неизпълнението им не следва да бъде съобразявано.
Обоснован е изводът на въззивния съд, че представените с молбата на „Инфинит У. К.” И.. от 03.07.2014 г. документи не установяват дали подписалото жалбата лице И. Клеантоус има представителни права по отношение на това дружество. В приложеното Удостоверение за пълномощията на действащите органи на управление на „Инфинит У. К.” И.. е отразено, че посоченото лице изпълнява функцията „директор” на дружеството, а лицето Ф. Панайотоу – негов „секретар”, без обаче да е ясно дали тези длъжности включват правото да представляват същото. Такъв извод не би могъл да бъде направен и от приложения Протокол от организационно събрание на „Инфинит У. К.” И.. от 03.05.2011 г., подписан от И. Клеантоус в качеството на „пълномощник на учредителя”, доколкото в него изрично е отбелязано, че същата „е била назначена за пълномощник с цел провеждане на Организационното събрание за избор на директори на компанията”, т. е. пълномощията й са ограничени само до постигането на тази цел. Отделно от това, от представения документ – Решения на едноличния директор на дружеството от 03.05.2011 г. се установява, че изборът на лицата И. Клеантоус и Ф. Панайотоу на длъжности съответно „директор/президент” и „секретар” е за срок от една година, който срок отдавна е изтекъл.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че при преценката за редовността на въззивната жалба не са съобразени разпоредбите на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Съгласно чл. 5, ал. 2 от същата, надлежно попълнено, удостоверението по чл. 3, ал. 1 от Конвенцията (т. н. апостил) удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа. Следователно, апостилът няма отношение към съдържанието на документа и същото подлежи на свободна преценка от страна на съда. Именно такава преценка е извършил в случая въззивният съд, като е счел, че представените документи не доказват представителна власт на лицето, подало въззивната жалба от името на „Инфинит У. К.” И..
Освен поради горните съображения, напълно достатъчно основание за прекратяване на производството по въззивната жалба на „Инфинит У. К.” И.. е и неизпълнението на изричното указание на съда за представяне на изисканите от него документи с оригинална апостилна заверка, а същите са представени в заверени от процесуалния пълномощник на дружеството ксероксни копия.
С оглед изложеното, обжалваният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 463 от 10.07.2014 г. по в. т. д. № 366/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: