6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№684
София.01.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1190/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат К. М., срещу решение № 2377 от 27.12.2013 г. по т.д. № 3980/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение№ 1174 от 02.07.2013 г. по т.д. № 3742/2012 г. на Софийски градски съд, VI-5 състав в обжалваната част – за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 129 123.59 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост поради неправилно квалифициране на уважения евентуален иск по чл.59 ЗЗД, вместо по чл.55 ЗЗД. Поддържат се и основанията за касиране по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК и по съображения в жалбата се иска обезсилване или отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искови претенции, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е основал искането за допускане на касационно обжалване на следните правни въпроси: „1 Коя от хипотезите на института на неоснователното обогатяване, предвидени в разпоредбите на чл.55 и чл.59 ЗЗД е приложима в хипотезата на предявени при условията на евентуалност иск с правно основание чл.266, ал.1, вр. с чл.264, ал.1, вр. с чл.258 от ЗЗД с иск с пр.основание чл.59 ЗЗД, когато първият предявен иск е отхвърлен поради нищожност на сключения договор за изработка; 2. При установяване на размера на обогатяване и обедняване на страните при иск с правно основание чл.59 ЗЗД следва ли стойността на полученото да се установи в действителен размер по пазарни цени без норма на печалба и дължим данък добавена стойност и решаващият съд следва ли да установи – служебно да назначи експертиза за установяване на размера на обедняването, тогава когато назначената по делото експертиза е констатирала този размер единствено по цени на изпълнителя и 3. Допустимо ли е назначаването на експертиза от въззивния съд по искане на страна, когато се установи, че в хода на първоинстанционното производство не е установен действителния размер на обогатяването и обедняването при спор по иск с правно основание чл.59 ЗЗД и следва ли такова искане да се допусне на основание чл.266, ал.3 ГПК”. По първия правен въпрос касаторът твърди противоречие с ППВС 1/1979 г., както и с решение по т.д. № 856/2010 г. I т.о. на ВКС и решение по гр.д. № 402/2012 г. IV г.о. на ВКС. Евентуално се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По втория и третия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 36/2010 г. I т.о. и решение по гр.д. № 378/2009 г., IV г.о.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Емилия А., оспорва изцяло искането за допускане на обжалването, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба. Съображения са развити в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение по предявения от [фирма] евентуален иск, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на релевантните за спора факти и доказателства, е приел, че са налице елементите от общия фактически състав на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД – обогатяване на ответната страна за сметка на ищцовото дружество чрез спестяване на разходи за допълнителни ремонтни работи, обедняване на ищеца, връзка между тях, липса на правно основание за разместване на имуществени блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност. Решаващият съдебен състав е отчел липсата на оспорване от страна на ответното дружество – въззивник относно действителното извършване на допълнителните видове СМР/извън договорените/, като са отчетените и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели и констатациите на вещото лице инж. С.. Размерът на обогатяването е приет за доказан, съобразно приетото пред първата инстанция, неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, според което остойностяването на допълнително извършените строителни работи възлиза на 129 123.59 лв., на база съгласуваните между страните по договора единични цени, съответстващи на пазарните цени към 2009 год.
Решаващият съдебен състав е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на нова съдебно-техническа експертиза, като е мотивирал отказа си/обективиран в протокол от публично съдебно заседание на 10.12.2013 г./ с липсата на надлежно позоваване на обстоятелства по чл.266 ГПК.
Въззивният съд не е възприел доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, а именно по евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Позовавайки се на твърденията на дружеството ищец в исковата молба за отказа на възложителя да подпише анекс към договора от 14.10.2009 г. касаещ ремонт на покриви на [фирма], Филиал Б., независимо от устното споразумение между страните за извършване/довършване/ на ремонта на покривно съоръжение на обекти извън писмения договор – бл.Б-2 и топла връзка с блок А, е направен извод за неприложимост на предвидените в чл.55, ал.1 ЗЗД три фактически състава.
Съобразявайки обхвата на въззивното производство, предвид липсата на жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение по главния иск с правно основание чл.266 ЗЗД, не са разглеждани доводите на въззивника за недопустимост и неправилност в тази част. Констатирано е влизането в сила на решението по главния иск, по който СГС е приел, че предявената на договорно основание искова претенция подлежи на отхвърляне поради нищожност на договора за изработка в устна форма, при чието сключване не са спазени императивни разпоредби на Закона за обществените поръчки и НВМОП/отм./
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Като неоснователни следва да се преценят доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение. По делото липсват данни за произнасяне в нарушение на диспозитивното начало в процеса по предмет, с който съдът да не е бил сезиран. Доводите на касатора за неправилна правна квалификация на уважения евентуален иск в случая са относими единствено към законосъобразността на съдебния акт. В този смисъл е и последователната практика на ВКС, включително и постановени по реда на чл.290 ГПК решения – така например, решение по т.д. № 923/2009 г., ІІ т.о., решение по гр.д. № 738/2009 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1789/2010 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 1127/2010 г. , ІV г.о. и др. В цитираната съдебна практика е застъпено разбирането, че неправилната правна квалификация води единствено до незаконосъобразност на постановения съдебен акт, а не и до недопустимост след като съдът се е произнесъл по заявените факти, както и, че правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното от съда решение само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената защита.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на основната, обща предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. В случая решаващият съдебен състав е извел своите фактически и правни изводи, след конкретна преценка на релевантните факти и доказателства в процеса, при зачитане на твърденията и доводите на страните. Като съд по съществото на спора, въззивният съд, макар и да е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, е осъществил самостоятелна правораздавателна дейност, чиято правилност не би могла да се проверява в рамките на производството по селектиране на касационните жалби.
Дори и да се приеме, че първият правен въпрос, касаещ прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване, би могъл да обоснове основния селективен критерий, като недоказана следва да се прецени допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията на ВКС, на които се позовава касаторът, не могат да се счетат за относими доколкото в тях не е даден отговор на въпроса за начина на реализиране на вземане на изпълнила задълженията си страна по нищожен договор за извършване на строително-монтажни работи. Отговор на този правен въпрос обаче е даден в решение № 219 от 04.02.2014 г. по т.д. № 871/2012 г., І т.о. на ВКС, което е надлежно публикувано и известно на настоящия съдебен състав. В този съдебен акт, предвид и дадените разяснения в ППВС № 1/1979 г., е изразено разбирането, че при изпълнени СМР по нищожен договор за изработка възложителят е спестил разходи и за изпълнителя възниква вземане, което следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД, както и, че с оглед характеристиката на престацията на изпълнителя, правилата на чл.55 ЗЗД не биха могли да се приложат поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. Постановеното въззивно решение съответства напълно на цитираното решение на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав.
Поддържаното по първия правен въпрос /под формата на евентуалност/ допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не може да обоснове достъп до касация доколкото не се налага промяна в цитираната по-горе задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика.
Що се отнася до начина на определяне на действителния размер на обогатяването и обедняването, поставените от касатора въпроси са относими изцяло към поддържаните в жалбата основания за касиране. Въззивният съд, възприемайки изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, е определил размера на спестените разходи от страна на ответното дружество/сега касатор/ на база договорените между страните единични цени на СМР, съответстващи и на пазарните цени на СМР към момента на извършването им.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 3 000 лв., съгласно представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2377 от 27.12.2013 г. по т.д. № 3980/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 3 000/три хиляди/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: