О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 685
София, 31.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май……………………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело № 62/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Й. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Д. от АК-Д., срещу решение № 750 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 518/2012 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 75 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 4838/2011 г. на районен съд – Д.. Вместо него е постановено друго, с което е уважен иск на Й. И. К. от [населено място] срещу касатора до размер на сумата 7751, 44 лева, съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от доходи /рента/ от нива с площ от 44 дка, имот № 014039, ІV категория по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], получени за стопанските 2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г., 2009/2010 г., и 2010/2011 г., ведно със законната лихва и разноски по делото – иск с правно основание чл.59 ЗЗД във вр. с чл.56 ЗС. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Й. И. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-В., е депозирал отговор, в който оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
Жалбата е постъпили в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него са посочени въпросите „може ли при твърдяно ползване на имот без основание, с иск по чл.59 ЗЗД да се претендира присъждане на нещо различно от обезщетение за лишаването от това ползване, ако е платено нещо без основание от трето за спора лице; кой е обеднелият – платилият без основание или някое друго лице, което не е платило нищо. Може ли изобщо да претендира платеното лице, което не е платило нищо и което поради това с плащане не се е обеднило. Има ли обогатяване без обедняване; може ли да се присъжда дадено по договор за аренда от арендатор на арендодател на трето лице, което не е страна по договор за аренда; връщане на платеното без основание от трето лице може ли да се претендира с иск по чл.59 ЗЗД, а не с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД; при плащане /даване/ на пари може ли да се претендира присъждането им с иск по чл.59, а не чл.55, ал.1 ЗЗД; може ли да се приемат за доказани доводи, които произтичат от съдържанието на писмено доказателство, без самото доказателство да е прието по делото и то след като материализира волеизявление, за чиято действителност законът е посочил специална форма – писмена, с нотариална заверка на подписите.” Касаторът поддържа, че поставените въпроси са решени в противоречие с ТР № 82/85 г. ОСГК и ППВС № 1/79 г., но не обосновава това си становище. Не излага и съображения за твърдението си относно наличието на противоречива практика на съдилищата и не представя такава практика, нито за необходимост от приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – че се касае за въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросите, освен че са ненадлежно формулирани, нямат отношение към решаващите мотиви на въззивния съд. Искът е уважен затова, защото ищецът, сега ответник по касацията, е носител на правото на ползване на процесните земи и по силата на чл.56 ЗС той има право да получи добивите от тях. Вместо това ответникът, сега касатор, на когото той е прехвърлил собствеността, без правото на ползване, се е възползвал от него и е получил рентата от земята в установените по делото размери. Въпросът за правното основание на иска, който урежда отношенията между носителят на вещното право на ползване за обезщетение поради това, че е лишен от добивите на веща, вкл. и тези със собственика на имота, е решен по задължителен ред с решения по чл.290 ГПК № 69 от 04.03.2010 г. по гр.д. № 159/2009 г. на ІІІ г.о.; р. № 347 от 02.12.2011 г. по гр.д. № 30/2011 г. на ІІ г.о. и др. С тях е прието, че този иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, а уважаването му се основава на чл.56, ал.1 ЗС.
При този изход на спора следва да се определи адвокатско възнаграждение на адв. Д. С. А. от АК-В., пълномощник на ответника в касационното производство, по реда на чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ще възлезе на 560 лева съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 518/2012 г. на Добричкия окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА И. Й. К. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. С. А. от АК-В., сумата 560 лева /петстотин и шестдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.