О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
Гр. С., 21.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2289/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. – 2 Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 64/13.02.2017 г. по ч.т.д.№ 26/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т. – 2 Е. срещу определение от 17.11.2016 г. по т.д.№ 78/2016 г. на Ямболския окръжен съд за прекратяване и присъединяване по реда на чл.213 ГПК на т.д.№ 78/2016 г. към т.д.№ 72/2016 г. по описа на същия съд, двете образувани по молби на кредитори за откриване на производство по несъстоятелност на К. КЪЩА С. Е. [населено място].
В частната жалба се излага, че обжалваното определение прегражда хода на делото и т.к. определението за съединяването на двете дела по почин на съда е незаконосъобразно, то и определението за прекратяване на едното от делата също е неправилно. По подробно изложени съображения във връзка с допустимостта на частната жалба против определението по чл.213 ГПК се моли определението на въззивния съд да бъде отменено. Към частната жалба е приложено и изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което не следва да се съобразява, т.к. настоящото производство не е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
За да се произнесе по частната жалба, съставът на ВКС, ТК, второ отделение намери следното:
Частната жалба е допустима, като насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, подадена от легитимирана страна и депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съставът на въззивния съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че съединяването на делата по почин на съда по реда на чл.213 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, доколкото се касае за негова суверенна преценка, основана на съображения за процесуална целесъобразност. На следващо място съдът е изложил и съображения, че актът по чл.213 ГПК не попада в категорията на визираните в разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК подлежащи на обжалване определения, като се е позовал на определение по ч.т.д.№ 769/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о. и е заключил, че така подадената частна жалба е недопустима.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разбирането на въззивния съдебен състав съответства на закона и на константната практика на ВКС за необжалваемост на определението по чл.213 ГПК, което няма преграждащ характер и обжалването му не е изрично уредено в закона. В този смисъл, освен цитираното по-горе определение на апелативния съд, са определенията по ч.гр.д.№ 620/2014 г. на І г.о., ч.т.д.№ 4048/2013 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1575/2016 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 1590/2016 г. на І т.о. и мн. други, включително произнесени в хипотези, когато съединяваните дела са такива по несъстоятелност.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64/13.02.2017 г. по ч.т.д.№ 26/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: