4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 686/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Текстил груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 369 от 14.12.2018 г. по т.д. № 577/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение на Окръжен съд – Кърджали по т.д. № 19/2018 г. за уважаване на предявения от С. Г. Г. иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписаното по партидата на „Текстил груп“ ООД, с акт на длъжностно лице към Агенцията по вписванията, рег. № 20180227145834, обстоятелство за промяна на адреса на управление на дружеството от [населено място], [улица][жилищен адрес] на [населено място], Промишлена зона Б, [улица], не съществува, с произтичащите от това законни последици по чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Касаторът сочи, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, т.к. въпреки въведените в обстоятелствената част твърдения за нищожност на решението на общото събрание на съдружниците от 30.10.2017 г., искането е за отмяната му като незаконосъобразно. Счита, че решението е постановено при неясно очертан спорен предмет на делото, поради което е недопустимо.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. С какъв иск следва да се установи нищожност на подлежащо на вписване в Търговския регистър решение на общото събрание на търговско дружество; 2. Какви са последиците от липса на точен доклад по чл.146 ГПК, с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение, съобразно чл.269 и чл.270 ГПК и 3. Следва ли съдът да указва съдействие на страните по чл.7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните им доводи. По всички въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение по т.д. № 469/2010 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 918/2012 г., I т.о. и решение по т.д. № 918/2012 г., I т.о.
От ответника по касация не е постъпил отговор на жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното въззивно решение съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел следното от фактическа страна: Със заявление вх. № 20180221192026 управителят на „Текстил груп“ ЕООД е поискал вписване по партидата на дружеството на обстоятелства, свързани с промяна на адреса на управление на дружеството, с приложен към заявлението дружествен договор от 06.02.2018 г., с отразен нов адрес на управление, както и доказателства за приемане на този дружествен договор с решение на ОСС от 30.10.2017 г. Така подаденото заявление е станало основание за вписване на заявените нови обстоятелства.
Съобразявайки твърденията на исковата молба, според които: Въз основа на приети решения от 30.10.2017 г. от „Текстил груп“ ЕООД, чийто универсален правоприемник е касатора, е извършено вписване на нови обстоятелства на 06.11.2017 г. ; В приет на същата дата дружествен договор адресът на управление на дружеството е [населено място], [улица], вх.Б, ап.21, като след 30.10.2017 г. и до 06.02.2018 г. не е провеждано друго ОСС и не е приемано решение за изменение на дружествения договор, поради което е вписано несъществуващо обстоятелство. Въз основа на тези твърдения и петитума на исковата молба, въззивният съд е приел за правилна дадената от първата инстанция квалификация на иска по чл.29, ал.1, изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, при съобразяване и на задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е сезиран с редовна и допустима искова молба и не е налице недопустимост на решението на ОС-Кърджали.
От правна страна, при съобразяване на релевантните законови разпоредби – чл.137, ал.1, т.1, чл.115, ал.1, т.1 и чл.119, ал.1, т.1 ТЗ, решаващият състав на Апелативен съд – Пловдив е изразил разбиране, че за вписването на обстоятелства, касаещи промяна в адреса на управление на едно ООД, следва да се представят доказателства за изменение на дружествения договор, т.е. доказателства за решение на общото събрание на съдружниците в този смисъл, като решението за изменение следва да съвпада с датата, на която е взето решението на ОСС. При отчитане на доказателствата, представени с процесното заявление за вписване – за проведено на 30.10.2017 г. ОСС и за дружествен договор от 06.02.2018 г., е изведен извод, че няма как на датата на провеждане на общото събрание да е взето решение за изменение на дружествения договор във вида, представен със заявлението и, че липсва решение за такова изменение, т.е. вписаните обстоятелства са несъществуващи.
Предвид обективираната в решението правна воля на съда, първият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изцяло неотносим, тъй като в случая не е предявен иск за нищожност на подлежащо на вписване обстоятелство, нито съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, още по-малко по такава, с която да е предявен конститутивен иск. Преценката на въззивния съд за предявен допустим иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че е вписано несъществуващо обстоятелство към датата на процесното регистърно решение, е надлежно реализирана, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ВКС. В т. III от посочения акт на нормативно тълкуване са разяснени хипотезите, при които е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, като първата от тях е при липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството за обстоятелство, за което е допуснато вписване в ТР, какъвто е и настоящия случай.
Формулираният втори въпрос е пряко относим към доводите за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по нередовна искова молба. Макар и вероятността атакуваното решение да е процесуално недопустимо да е въведено като самостоятелно основание за достъп до касация, ВКС дължи и самостоятелна преценка дали такова основание е налице. В случая липсват данни за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Доколкото въпрос № 2 е свързан и със задълженията на въззивния съд при непълен доклад на първата инстанция, за което са наведени оплаквания във въззивната жалба, макар и не в смисъла, в който се твърди в изложението към касационната жалба, следва да се отрази, че съдебният състав на Апелативен съд – Пловдив е взел становище по всички възражения, поддържани в сезиращата го жалба. Постановеното в с.з. на 16.11.2018 г. определение е в съответствие с извършените от първата инстанция процесуални действия по чл.146 ГПК.
Последният въпрос е хипотетично поставен и не съответства на извършените от съда и страните процесуални действия. Освен това, даването на указания на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, е предпоставено от необходимостта от съдействие от страна на съда, вкл. и при непосочване/непредставяне на доказателства за установяване на релевантни обстоятелства, съобразно тежестта на доказване в процеса, каквато в случая не е установена.
Поради недоказаност на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне по поддържаната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 369 от 14.12.2018 г. по т.д. № 577/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: