ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 685
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 47 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Р като процесуален представител на О. Р. и на адвокат Г като процесуален представител на Р. Д. М. от с. Ч., действащ като Е. под фирма “Р”, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 18. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 433/2008г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Маданския РС от 21. ХІ.2005г. по гр.д. № 125/2005г. в отхвърлителната му част за сумата 2549.46лв. пропуснати ползи и вместо него е постановил друго, с което е осъдил О. Р. да заплати на Р. М. 2756.37лв., представляващи обезщетение за неизпълнение на договорно задължение във формата на пропуснати ползи от нереализиран доход от производството на саи за месеците април и май 2004г., ведно със законната лихва, считано от 27.VІ.2005г. до окончателното им изплащане, отхвърлил е иска за пропуснати ползи за разликата до пълния предявен размер 6125.28лв., оставил е в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за мораторна лихва в размер на 357лв. върху сумата 2549.46лв. и е обезсилил същото в отхвърлителната му част по претенцията за прогласяване нищожността на договор от 27.VІ.2004г., сключен между “Р” ЕООД гр. Р. и “Ф” АД София за производство на саи, като е прекратил производството в тази част.
За да постанови решението в обжалваните пред настоящата инстанция части по претенциите за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и на мораторна лихва, въззивният съд е приел, че договорът от 05. ХІІ.2001г. между М възложител и “С” ООД за безвъзмездна помощ по децентрализирана програма за външна помощ на ЕО за изпълнение на проекта “Подайте ръка на 287 работни места в гр. Рудозем” е сключен въз основа на поетите задължения с декларациите им за участие /партньорство/ в проекта от двете партньорски организации О. Р. и ищецът като едноличен търговец – да извършат дейностите съобразно проекта. Проектът е бил реализиран успешно на 30. Х.2002г., като на 31. Х.2002г. партньорите са постигнали съгласие за учредяването на общо дружество с ограничена отговорност с общинско участие при разпределение на дяловете в съотношение 10% за О. и по 45% за “С” ООД и Р. М. в изпълнение на задължението за поддържане на институционална устойчивост на проекта в продължение на 5 години след осъществяването му. Такова дружество, обаче, е учредено между други лица, а не между партньорите в проекта, поради извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК от председателя на О. С Р. Въпреки това престъпление договорните задължения на О. е било възможно да се изпълнят, което обаче не е сторено, което е предпоставка за ангажиране на договорната й отговорност за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да бъде произведена и реализирана продукция през месеците април и май 2004г. на стойност 6125.28лв. Размерът на претърпяната от ищеца вреда е присъдената сума, представляваща 45% от стойността на непроизведената и нереализирана продукция съобразно постигнатото споразумение от 31. Х.2002г. за разпределение на дяловете на партньорите.
В изложенията на О. Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд. Решението противоречи на отменителното решение на ВКС по гр.д. № 1099/2007г., както и на решението по гр.д. № 1033/2004г. на състав на ІV ГО на ВКС, според което доказателствената тежест за наличието на деликт е изцяло на ищеца, а липсата на деликтно поведение изключва отговорността.
В изложението на Р. Д. М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, съдържащо се в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправи и процесуалноправни въпроси, без такива да са формулирани, които са в противоречие с практиката на ВКС и ВС, обективирана в посочени решения, вкл. и отменителното по гр.д. № 1099/2007г., решавани са противоречиво от съдилищата, например от двата съдебни състава на Смолянския окръжен съд, постановили решеня по спора, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се, че декларациите за партньорство и формите за съвместно участие в обекти по програми на ЕС са нови правни актове, природата и значението на които тепърва ще се изясняват от съдебната практика, че въззивният съд не се е съобразил с дадените му от ВКС указания в отменителното решение, че с атакуваното решение не е съобразена практиката, изискваща пълна обезвреда и намаляване на обезщетението на пострадалия само в изключителни случаи – при доказяано съпричиняване на вредоносния резултат, че намаляването на обезщетението в случая е направено без доказано съпричиняване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и решаването на който по различен начин би довело до различно решение по спора.
В разглеждания случай касаторът О. Р. е посочила /макар и не изрично/ като съществени процесуалноправни и материалноправен въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, изразяващи се в несъобразяване с отменителното решение на ВКС V ГО по гр.д. № 1099/2007г., в тежестта на доказване наличието на юридическите факти, относими към фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и че липсата на деликтно поведение изключва отговорността. Освен че по такива въпроси /по приложението на разпоредбите за отговорността за непозволено уврреждане/ в атакуваното решение няма произнасяне от въззивния съд, тъй като той е приел, че отговорността произтича от неизпълнение на задължения по договор, от кратките съображения в изложението не става ясно и кои точно изводи на въззивния съд противоречат според касатора на разрешението, дадено с решението по гр.д. № 1033/2004г. на ВКС ІV ГО, както и с отменителното решение по гр.д. № 1099/2007г. на ВКС V ГО, по което връщането за ново разглеждане е постановено поради необсъждане на всички доказателства, касаещи причинната връзка между поведението на ответника и твърдяното от ищеца увреждане. Следователно не е налице първата и основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК, което не позволява извършването на преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това – дали съществените материалноправен и процесуалноправни въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на О. Р. не следва да бъде допускано.
По същите съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по касационната жалба на Р. Д. М. И по посочените от него в изложението му въпроси относно съпричиняване на вредоносния резултат и размера на обезвредата няма произнасяне от въззивния съд в атакуваното решение, нито е конкретизирано в какво се изразява несъобразяването му с указанията на ВКС в отменителното му решение по гр.д. № 1099/2007г., което не позволява преценка за наличието и на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, постановено на 18. ХІ.2008г. по гр.д. № 433/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: